Ингвинална херния

Най-честа (80%) от всички коремни хернии е слабинната или ингвинална  херния. Тя е до десет пъти по-честа при мъжете в сравнение със ингвинална херния при жени. Среща се при всяка възраст.

Вродената индиректна ингвинална херния се появява още през първата година след раждането. Среща се по-често у момчета, което е във връзка със спускането  на тестиса в скроталната торбичка. По-често възниква от дясната страна, тъй като спускането на десния тестис винаги закъснява и отвора, през който слиза тестиса остава отворен и след раждането. Това е предпоставка за образуване на херния.

Ингвиналната (слабинната) херния представлява излизане в подкожието на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през ингвиналния канал. Носи името си от анатомичната област, в която се формира. Това е най-често срещаната херния – 75% от всички случаи.

На нашето момче открихме преди около 6 месеца леко подуване (голямо колкото орех) в областта на слабините в дясно на коремчето. Появяваше се, когато се напъва (плач, смях и т.н.) и се скриваше обратно. Без болка.

Педиатърката ни посъветва да го наблюдаваме и ако се увеличава тогава да вземем мерки. Но предoпреди, че е най-вероятно херния. Ако не изчезне, следва оперативна намеса.

Случвало се този вид херния да зарасне сама. Т. е. да се заздрави коремната стена и мускулатура.

Това не стана в случая.

Последва консултация с детският хирург-уролог от Правителствена болница д-р Гайдаров (безкрайни благодарности – справи се отлично).

По негов съвет насрочихме операция за 26.10.2009 г.

Плюсът за хирургична интервенция в ранна възраст е бързото възстановяване и забравяне от страна на детето.

Направихме изследванията необходими за хоспитализация – ПКК, РУЕ, ДКК, урина, К, Na, креатинин, кръвна захар, ЕКГ, кръвна група, време на кървене, време на съсирване.

Две епруветки кръв от вената и една от пръстчето.

Милото… Но той е нашият герой!

Взехме направление N 7  от педиатърката, направихме консултация с анестезиолог.

В неделя вечерта събрахме всичкия кураж, който сме си складирали за такива случаи  и багажа за идната сутрин.

Понеделник.

Рано сутринта сме в правителствена. И тримата. И четиримата – патенцето също е с нас.

Преобличаме го малкото момче с пижама.

В стаята има три легла. Две за възрастни и едно детско. Като дървена кошара, но метално. Има телевизор. Самостоятелнa WC. Тераса. Топло е. Даже твърде топло. Прибираме багажа във вградения гардероб.

Мама придвидливо е взела и няколко колички.

Алек играе, разхожда се, пипа всичко, до което се докопа и не му е забранено, но скоро му омръзва мястото, всичко.

Ситуацията е леко напрегната от очакването.

Знаем, че ще го упоят предварително, преди да го заведат в операционната.

Към 8:15 идва сестрата с малко упойваща течност. Алек я изпива.

Иска да го гушкам през цялото време. През това време той си гушка патето разбира се.

Вече е тежичък, но мама е силна. Свръх силна в такива ситуации. До 15 мин. упойката подейства. Алек е леко замаян, но в съзнание. Спокоен.

8:30 . Време е.

Водя го под съпровод на сестрата до операционната.

Операционната е същата, в която Алек се роди. Добре. Виждал я е, макар преди година, макар и нищо да не помни. (И колко я е виждал, никой не знае, но да кажем “виждал”).

Давам го в ръцете на анестезиолозите. “Аууу, какъв бонбон” – казват и го въвеждат вътре, че лекаря питал, къде му е “киндера”.

Знаем, че Алек е първи за деня. Знаем, че ще е с пълна анестезия,  интубиран и обдишван. (много термини тип д-р Хаус, но със съвсем лесно значение).

Връщам се обратно в стаята.

Чакаме.

Двама родители, които се страхуват. Дали всичко ще мине добре. От неизвестното най-много.

Страхът за детето ти е най-големият.

Знам, че всичко ще мине както трябва. Но все пак ме е страх. Коремът ми е свит целия. Защо ли страха се крие в корема…?

Минава час. Два.

Не спирам да говоря за каквото и да е. За каквото се сетя. Да не луднем с мъжа ми. Върши работа. Докато ни отвличам вниманието не мислим всяка стотна от секундата за Алек. Само всяка секунда. И това е нещо.

В 11:10 го водят. Една сестра го гушнала, че искал да става от леглото. Една система лежи в скута му. Абоката е на крачето му.

Държи и патенцето.

Щом ме вижда, казва “Мамаа!” И се разплаква.

Малкият ни герой е добре. Всичко е минало както трябва.

Гушкам си го и го слагам на леглото.

Плаче, но скоро се успокоява.

Галя го по челото и му говоря.

След 30 мин. съвсем излеза от упойка.

Започна пак да бърбори и обяснява за патето, за часовника.

Малко му пречи абоката. Боде го вероятно и боли. Постоянно мърда крачето и пръстчетата. Но няма как. Системата трябва да изтече.

Пак започва да плаче. Свива дясното си краче. Боли го операцията. Свещичка ибупрофен.

Заспива.

Често идват да го проверяват.

В 13 ч. позволяват да започваме да даваме вода по малко.

Не е пил и ял нищо от 21:30 предната вечер.

Събужда се от честите визити за проверка на състоянието му.

Даваме му вода. Приема я без проблем.

Играем с количките. Седнал е и се усмихва.

Чувство на облекчение. За всички.

Пак заспива. И пак го събуждат. Хапва малко. Малко Калпол за обезболяване.

17 часа.

Преобличаме се. Събираме багажа.

Прибираме се вкъщи.

Ура.

Вкъщи е най-хубаво.

Алек се храни и пие вода.

Започва и да играе.

Ходи още същата вечер.

Малко по-кротък е и се гушка повече. Но всичко изглежда добре.

След два дни нямаше и следа от случката. Освен малкият белег, но и той ще изчезне с времето.

Всичко мина добре. Доволни сме. Благодарни. Щастливи.

П. п. Вода = Дода