Блогът на Нана

На 28.11.2009 г. изминаха 15 месеца, откакто Алек се роди. На този ден решихме да го кръстим.

По този повод поканихме най-близките ни.

За кръстница избрахме Мариета. Аз й казвам Мари (с ударение на А-то). С нея се знаем от деца. Тя ми е единствената приятелка, с която сме си все още приятелки за толкова дълъг период от време. Чудесна е Мариета.

Целият ден беше много празничен и изпълнен с положителни вълнения.

Алек заспа в колата по път за храма.

Събудхме го преждевременно.

Като видя многото хора на куп, малко се стресна.

Вероятно за това му дръпна един хубав рев по време на церемонията.

Е, и попа го отнесе леко… Хвръкнаха му очилата. Нашият юнак не бе съгласен с някои части от ритуала, та поразбута с каквото можа попа, я с крак, я с ръка…

Много хубаво беше. И църквата приятна, и попа.

Ето някои необходимости при кръщене:

Кръстник – който да е кръстен и да си носи кръщелното.

Акт за раждане на кръщавания.

Голяма обредна питка.

Нови дрешки, или поне чорапки.

Нова хавлия.

Малка кърпа за ръце.

Сапун.

Голяма свещ.

Китка.

Бутилка вино.

Синджирче и кръстче (златни) за освещаване (не задължително).

Кръстникът купува дрешките, кърпите и златото. На кръстникът се подарява икона или друго по избор.

Слагам този пост в категорията Алек вече може, защото ще я допълня леко, или не толкова.

Алек може толкова много неща, че вече им губя бройката. И докато, когато беше много малък се удивлявахме на всяко дребно нещо, сега са толкова много, чести, и не дребни, че се ошашкваме  и няма време да ги запиша.

Казва много думички и опитва да прави изречение от две думи – например – Алек боли или Бате- Ния (т.е. че е бате на Ния)

Да, разбрал е какво е боли и как реагираме ние на това и го използва доста често. И докато манията му за радиото (АдйО) мина (искаше го пуснато постоянно, а ако не беше, непрекъснато повтаряше АдйО, Адйо), сега е във фаза „боли“.

И си показва къде го боли. И ти подава съответното място да го целунеш, та да му мине по-бързо.

Казва какво яде кучето. Съвсем отчетлив „Кокал“.

И понеже имаме едно цвете, на което казваме Трънчо, който боде, за Алек всички цветя бодат.

И сочи и вика Тете-боде (цвете-боде). Или бъде-боде (брадата на баща му).

Знае частите на тялото и ги показва.

Изпълнява команди и сам си казва Браво после. :)

Мамааа-нямааа

Бате-шофьор

Йои-Йори

Нани-нани -спинка

Тууте-дистанционно

бута-бутай

ауу-счупено, или паднало

мъне-монтьор

бота-работа

боти-работи

Моли-молив

Кууте-кутия

Айо-Зайо

Пааи-пари(за топло и знае кое точно пари)

Мае, маее-Мале, малее (хмм, това от мен го е научил, като види нещо впечатляващо и реагира по този начин).

Знае кога да каже Не-не-не!

Като го попиташ как се казва – отговаря – Але.

И още мноооого думи, които ще допълвам междувременно. Той за всичко си има готова дума, та била и не точно тази, която ние познаваме.

Обича да рисува и ни оставя разни любовни бележчици, къде намери за добре – на стената, на чаршафа, на дивана. Особено подходящи му се струват лицето и ръцете му, но там поне се мият лесно. ;)

Харесва да танцува и тропа с крачета. Разбрал е и че може да се върти около оста си, та това му е единия стил на танцуване.

Като му кажеш намигни, той намига. С двете очи :D

Той е едно сладко малко пораснало момче. Прекрасно е времето ни прекарано с него!

*Снимките да се гледат от долу нагоре.