Патенцето на Алек

Става дума за ето това пате, което му подарихме, когато беше на около три месеца.

От тогава винаги спи и заспива с него. Гушка го, целува го. Първи приятели са.

След сън го гушка, докато се събуди и след това го оставя за кратко. Но види ли го, го поисква и го гушка пак.

Хваща го за ръчичката, пълзи с него. Бърше пода, изтърва го на земята и навън, и там бърше…

Ето защо Патенцето започна да става черно – жълто или като жълт далматинец.

Което наложи неговото изпиране.

Крачето на Патенцето се смее, щом го стиснеш. И имах притеснения за оцеляването му след обработката на пералнята… Това известно време ме спираше от неизбежната му участ на чисто Пате (сега).

Днес сутринта му дойде реда. В пералнята с детските дрешки. Малко прах за пране Тео бебе и 40 градуса. Дългата програма.

И о, изненада след 2 часа пране това невероятно Патенце все още може да се смее. И вече изглежда съвсем като ново.

Но…мокро… А днес в София вали. Дълго съхнене ще падне.

На Алек му дойде времето за сън. Но Патенцето  го няма… Започва се едно търсене в цялото легло.

Вземат се други плюшени играчки. Не. Те не са Патенцето. Те дори не миришат като него. Е, и петна като него нямат, но това е друго.

Рев. Ама РЕВ! Половин час. Продължава търсенето и мятането на другите играчки. Това Пате не е тук. Къде е Патето? Рев! Заспиване няма. А му се спи, едва гледа. НЕ! Патето търси той. И пак. Рев!

Така един час. Сега дори и аз не мога да го успокоя. Вече ревем заедно.

Няма как. Отиваме на терасата, сваляме мокрото все още, но за щастие само по краката Патенце от простора.

И о, ето къде си било ти, Пате.

Гушна си го, нацелува си го.

Рев – няма. Смях и радост и малко хлипане остатъчно.

След малко заспива веднага. Хванал Патето си за ръчичката и спят.

Голяма мъка за това любимо Пате… милият…