Рожден Ден номер Първи на море

alek.mama

dwete.mi.momcheta

Дойде и първият Рожден Ден на малкото ми момче.

Измина една година откакто го очаквахме с нетърпение да се роди. Колко малък беше… а сега е така пораснал.

За 1 -та му годинка го заведохме на море. На Созопол. Точно на 28.08.09 г.

Вероятно няма да си спомня съзнателно нищо, но се отрази страхотно както на него така и на нас. Много порасна с това моренце :)

Страхува се от водата, защото морето е шумно и огромно вероятно. Но го беше страх и първите пъти на душа, а бързичко свикна.

Казва на морето „Мъне“ и го сочи. Мъне -то казвало „Бууу“.

Сутрин като се събуди в 7 без нещо, точно по време на изгрева, веднага иска да го гушна. Имахме гледка към морето точно на изток. Сочи към прозореца и казва „Мъне“. Иска да го водя да го гледа.

На „Мъне“-то направи две самостоятелни крачки към баща си. Но за сега не е проходил. Очаква се скоро.

Имаше много деца. Игра на воля. Опълзя целия плаж. Опитвахме да го примамим във водата, за което бях седнала на брега, където вълните заливат пясъка. Идваше към мен, но щом водата заприиждаше, Алек веднага запълзяваше в обратна посока. И така на гоненица си играеше с морето.

Иначе от далеч прави цоп-цоп с ръчичка по водата…

Вирусчета по курортите, колкото искаш… И Алек си хвана едно, но за това друг път.

Алек започна да се обръща към хората. Преди казваше мама, тате, баба и т.н. Сега, когато иска да му обърна внимание директно казва Мамоо, на татко си Татте, и на съответните  Бабоооу или Дедоооу… Научи и думата Бате, но нея я използва и за двата пола :) Може би мисли, че децата са бате :)

Една сутрин му показвам една лопатка за пясък и обяснявам „Това е л-о-п-а-т-к-а“ , а той отвръща „Патка“. Голям смях падна :)

Много си пада по колите, по колелата и по всичките им разновидности, детски или за големи. Казва им „Буу“ и започва да имитира с ръце въртене на кормило. Това последното, защото дядо му Христо го научил в неговата кола на шофьорското място как се шофира и върти волана. Естествено Алек е запален до безкрайност и сега постоянно иска да го прави при всяка възможност и съзерцаване на автомобил :)

Ако намери дупчица или някой малък дефект, където и да е, веднага пръстите му са там… И се почва човъркане. И понеже знае, че не трябва, поглежда ни, посочва мястото, казва „Неее!“ и продължава да го пипа… Сладурко!

12 зъбчета са вече на хоризонта. Още 8! Давай момче!

Изкарахме цели 10 дни на Созопол. После още 4 в Казанлък. Преди морето 1 в Пловдив. Прибрахме се наскоро… голямо обикаляне, 1100 км навъртяхме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *