И Алек, разбира се, който опита първата си такава ябълка.

Бъди жив и здрав, бъди винаги така прекрасен, все така мил, любознателен, усмихнат, запази детското в теб!

Бори се докрай, бъди винаги победител, бъди себе си!

Ти си най- красивото нещо в живота ни!

Обичаме те!

Най-накрая и той се „снабди“ с фотосесия, малко импровизирана, но пълна с емоции :) Можете да я видите в края на поста.

Не съм писала скоро за него. Признавам се за виновна. И не, че няма какво… ооо, има и то в огромни количества. Сега е на възраст, в която не спира да говори. Не знам дали е от възрастта обаче, или си е просто бърборивко. Не спира да пита „защо“. Уникалните разсъждения и действия не спират и за миг :) Пълен е с щури идеи…

Хората, които снимам ми казват – „Сигурно имате много снимки на сина си…“ Е, да, но обущаря все ходи бос, а и Алек изобщо не искаше да го снимам, откакто разбра, че има мнение :) До скоро… миналата седмица в петък се отключи за снимки и ми позира в най-различни пози и физиономии… той ги нарича маймунджалъци :))) Сам дава предложения за пози и реквизити :)

И ето ме и мен горда майка на син и снимки :))) че и една-две заедно си направихме със самоснимачката :)))

Опитвам да споделя във фейсбук профила си малко от щурите му изказвания, когато успея, ноо на блог си е друго :) Така че ще разкажа тук мъничко :)

Миналият месец се наложи да  купим пералня, която не му позволявахме да пипа :) Той в знак на протест удари вратата й със сила. Обяснявам аз, че не е редно, че пералните са скъпи уреди, трябва да се пазят, за да не се счупят, а той ми отвръща: „Аз, пък искам да чупя перални, защото ми харесва!“

В събота прибирайки се от гости при баба и дядо, Алек в колата констатира -  „Мамо, аз още не съм остарял. Косата ми не е побеляла…“ Съгласявам се разбира се, а той продължава: „Мамо, когато остаряваш, боли ли…?

Непрестанно пита „защо“… „Защо има дървета, мамо?“ , „Защо се движат листата?“, Защо летят пеперудите?“, „Защо дойдохте с форда, мамо?“, „Защо не си купите опел?“, „Защо имаме дупе?“, „Паяжините хапят ли?“, „Ти, защо си мойта мама?“…

Е, на повечето имам отговор :)

В магазина вижда някаква играчка и ме увещава да му я купя. Аз отказвам, тъй като не може да се каже, че Алек няма играчки, даже напротив… а и самата играчка вече е налична, но вече счупена. Алек обяснява как тази вкъщи е счупена, а тази в магазина е нова и завършва убежденията си : „Мамо, моля те, имам нужда…“  с най-милия глас на света…

В друг подобен случай той обяснява как иска кола. Аз отвръщам, че ако има пари може да си я купи, а той: „Да, аз имам 10 лева.“ „Откъде ги имаш?“ – го питам. Алек – „Печеля ги в градината. Там имаме банкомат и си ги тегля!“ :D Аз – „И кога се случва това?“ Алек – „Всеки ден, бе, мамо!“  Е… какво да правя, то си е направо далавера да ходиш на градина :)))

В парка на театър София, в който понякога ходим има два фонтана със статуи на жени по средата. Веднъж минаваме покрай единия, но го бяха спрели, а Алек не пропусна да коментира: „Мамо, виж, лелята вече се е изкъпала!“

Весело е, много :)

За рожденния си ден си е поръчал торта с калинка и буболечки… Още не мога да си я представя съвсем, но какво пък :)

Представям снимките в слайдшоу и галерия. В галерията са лееко отзад напред, но не успявам да ги нагодя…

Алеко на море.

Малкото – голямо момче вече казва буквата „Р“ :)))
Прекрасен многознаещ бърборан :)))

Знае марките на почти всички коли. Абсолютна мания му е. Невероятно е каква фотографска памет имат малките деца. Когато сме навън не пропуска да попита за марката на всяка срещната кола. „Мамо, фафа е тази кола?“

Напоследък ме увещава, че е вече голям, ето защо не било нужно да спи… „Мамо, Алек вече голям. Алек не пинка! “ Така се и събужда. „Мамо, Алек вече дъбудил се! Алек вече голям, мамо!“ А , когато си ляга си повтаря целият ден бърборейки на себе си… Пее си, разказва си. Снощи: „Бебешонче, аде пееш! Не светиш, бе, пееш – Фана Фонтана!“

Разхождали се с баба си навън и тя му обяснила за есента и студа, и вятъря и жълтите листа… Изведнъж духнал силен вятър и разпилял листата наоколо. Алек подходящо изкоментирал: „Ууу, бабоо, много есен!“

Правя спагети и съм предложила и на Алек. При вида им Алек констатира – „Ооооо, дългооооо!“ :D

На Витоша сме преди време и той гледа през бинокъл и обяснява сочейки: „Тази пина тук. А тази пина нещо прави!“ (пина=планина).

Баба му, му обува обувките, но наопаки. Усетила се, коментира: „Оо, бабе, очите ми вече стари.“ Алек ги поглежда втренчено и компетентно отвръща: „Не, бабо, добре са!  Баба не стара. Само дядо стар!“ :D:D:D

Пълно е със забавни моменти!!! Толкова го обичам този прекрасен прекраснинин!!!

Мина доста време от последния ми пост за Алек.

И оправдания мога да си намеря всякакви, но не е нужно. Казвам си, че ще запомня всичко интересно, всяко негово действие или странна дума… но знам, че няма. Затова трябва да го запиша.

Алек започна да посещава ясла в началото на май. Това истински го забавляваше. Ходеше с удоволствие. Но започна да боледува. Общо взето повече време си беше вкъщи, отколкото на ясла. И така от месец и половина сме си заедно. Аз опитваща се да лавирам между него, фото студиото и задълженията вкъщи, като че ли почти успявам. С помощ от близките…

Не ми остава време за почивчица и нищоправене обаче… никак. Но това е тема за Алек.

Малкият герой в продължение на месец изболедува две кашлици, гнойна ангина, херпангина… а между другото му растат 2 броя кътници. Броя на зъбите вече е 18. Юхууу… остават само още 2! И много вярвам, че щом изникнат и те, боледуванията ще намалеят значително.

Миналият месец го питам: „Алек, ти българин ли си, бе, мамо?’ – а той ми отвръща: „Не, бъгаин! Онарникар! С най-френското „Р“. (пожарникар)

Големи са сладури, щом проговорят. Прекрасно е, че мога да наблюдавам и вземам участие  в израстването на един човек. Да видя всеки един етап от развитието му. Истинско щастие.

Яслата поне го научи да използва гърне. Моите опити бяха безуспешни, след като изведнъж реши, че гърнето е кола… Опитвах още малко известно време, после пак периодично го пробвах, но сякаш не беше готов. Оставих го сам да реши. И преди месец това се случи. Поиска си сам. Оттогава сме без памерс. Истинска победа! Казва си сам – „Гънето, мамо!“ , „Има пиш“ , „Има ако“ ,  дори се събува и сяда сам… По този повод, вчера свърши голямата работа и каза: „Мамо, иж! Гомано ако!“ :D

Освен това може да се храни сам. Пак по негово желание. Това от по-отдавна го може, но сега го е осъвършенствал и го прави почти без да се изцапа.

Иска всичко да прави сам. Всичко. Като каже: „Але, сам!“ и край! Слиза по стълбите без опора – сам. Качва се с и без упора – пак сам.

Обува обувки, ту наопаки, ту както трябва. Е, най-често не неговите…

Мноого отдавна рисува кръг. По-интересното обаче е, че от сламка за пиене прави триъгълник, пак сам, при това без съм му показвала подобно нещо. След като творението е готово казва: „Мамо, иж! Але, има даноник!

Танцува много сладко и смешно. И пее. Хахаха, да! Даже и на английски.

Много обича да гледа детски филмчета. Казва им – „детиките“. Има си разни любимци. Преди, когато го даваха по Disney Channel много харесваше Lazy Town – Спортакус по-специално. Сега Матю му е любим. Онзи Матю, от колите. Сещате се, светкавицата Маккуин… Кофти момент обаче е, когато детското свърши… или „добрите“ са в опасност. Определено не му харесва.

Голям ми е помощник. Простира заедно с мен. Обикновено закача щипки на вече прострени дрехи…

Обича да се къпе, но не и да му мият главата. Затова оставям това упражнение за накаря :) И щом дойде „зора“ казва: „Мамо, хавлията! Мамо, готов си!“ в отчаян опит, че ще приключа на мига…

Кротко и добро дете е. Много е умен. Обича да му обясняваш, да му четеш. И е голям бърборан. Постоянно обяснява нещо… “ Ключовете, тука, копето, Але тиска! Колата ори, ватата.“  Инициативен е и припрян. Като майка си. Ама това не е лошо. :P „Паноивата, така аботи. Въти (и показва с ръцете как). После дехите моки. Але постира балкона типките, съхнат.“

Мания му е да маха гумите от количките си. Огромна. После ми ги носи и казва: Мамо, гумите, счупили. Мама, прави.“

Ако му облечеш нещо с цип, все трябва да е закопчан. Иначе не може! „Але, копава!“

Обича да чисти. „Але, чисти!“

Отваря и затваря вратите сам. Застанал на пръсти и с огромно усърдие стига заветната дръжка и отваря… „Але, ори, атата.“ Помънкал ключовете и ги пъха в ключалката. Скрихме ги, та да не се заключи…

Или – „Мама Нана пинка. Татко ти будил. Мамо, таваай!“ ; „Але, гае тука. Мама, чедне там“  Командва си, здраво :)

„Лили (това е фризьорката) стигва косата.  Алек хубав!“

Хубав е разбира се! :D И много го обичаме!

Да са ни живи и здрави и много, много щастливи! Да ги радваме и те нас! Да бъдат много обичани и обичащи!

Алек, честит Ден на Детето! Винаги пази детското в себе си! Усмихвай се и се радвай на живота! Много те обичаме малко щурче!

Photo Studio Nana

Конец си е конец, но Ц-то е безкрайно дълго, сладко и необичайно :)

Тевен  е червен :)

Пакака – капачка.

Молика – молива. Тъкмо в момента е разхвърлил моликите на пода, рисува по него, по себе си. В резултат на това има един зелен мустак от едната страна и един червен бакенбард от другата. Кой може да се похвали с подобна красота, а?

Але ноши (носи).

Але тупи (чупи).

Але пие мако (мляко).

Але оди.

Тате бибийка (бибитка).

Але гае (играе).

Але аботи.

Тези се сещам на първо време, че преди малко ги изстреля…

Говори почти постоянно :)

И общо взето всичко започва с „Але…“

На снимките по-долу позира :)

Ето какво се получава, когато го накарам да се усмихне :D

Усмивчо малък :)

Ееех, че е приятно… -мисли си тя – и меко, хммм, какво ли е на вкус…?

Олелее, тази моя братовчедка ще ми отскубне ухото – казва си Алек – ще и позволя само още мъничко, защото съм батко!

Тук вече всички са доволни. Е, който е дърпал уши, повече, другата половина се е замислила над смисъла на живота и как се отразява ушедърпането върху му. :)

Малка част от бялата фотосесия, неофициална част.

Алек запомнил чувството палавите ръчички на Ния да са близо до него го правеше малко дистанциран. А пък тя, милата и се щеше да се възползва от ситуацията…

Я, колко интересни били бебешките играчки… Откога не съм си играаааал….

Ако някой не знае – Оли ти, кил обака – означава – Самолета лети и се е скрил в облака.

А, бибийка – бибитка.

Ельо оди абока кола – Леля ходи на работа с кола.

Але ува оли – Алек чува самолета.

Мама го, каай – Няма го, крааай.

Мамо, тава, оди, гаем – Мамо, ставай да ходим да играем.

И т.н. и т.н.

Човечо вече прави изречения :) Сладурският ми.

Скоро не съм писала за милото ми момче. Ето го. Пораснал още.

Като ме погледне с красивите си очи и повдигне леко вежди, така ме умилява. Сякаш ми казва „Мамо, ама аз не съм… аз какво съм направил…?!? Мило сладурче.

Такъв е бърборан. Безброй думи знае и всичко повтаря като папагалче.

Научил е за бензина и това му е последната мания. Когато ходим на разходка се спира на всяка кола и показва и отваря капачето на резервоара.

Крие се в шкафовете по секцията. Дори съм му отделила един двоен, празен, че ако не е, той ще си го изпразни собственоръчно. Та да си спестя подреждането му по няколко пъти дневно. Като се скрие и леекичко се показва и казва „Етооо“.

Вече научава и глаголите, а не само съществителните.

Носи обувките си за баня и иска – „къпем“. Много любимо негово занимание.

От „Бу“ мина на „Кола“.

Мъню вече е Мето (мечо).

Знае имената на някои роднини.

Сутрин като се събуди и ме повика го вземам при мен на спалнята с надеждата да си поспим още мъничко. Но човечо се е наспал, побутва ме леко, отвива ме и вика „Тава, айдии“ (ставай, хайдеее). И да ми се спи, толкова смешно ми става, че се разбуждам :)

„Мани“ е манджа и си иска когато е гладен.

„Тай“ е чай.

Опитва се да брои. Ти, пете, де (три, пет, две).

Винаги разбира, когато ще излизаме и ми домъква обувките на баща си в хола. Обува едната и почва да щрапа с нея наляво -надясно, докато обяснява – Алее, буте (Алек-обут).

Разбрал, че има избор и когато го питам, дали иска, или директно го карам да направи нещо, заявява категорично „Не!“ , когато не му изнася. Ако е ок, казва „Айдее“.

Знае милион неща и понеже ги научава толкова бързо и изведнъж, а аз очевидно не си ги записвам навреме вече им загубих бройката и не знам кое е ново и кое не. Но е наясно кое за какво е, какво прави, как се казва…

Напоследък забелязвам, че с леснота повтаря думи, докато преди му беше нужно доста повторение на някоя, за да я запомни и възпроизведе.

Учи бързо и с желание. Носи ми книжките, за да четем или изучаваме нови думички. Има едни страхотни книжки на издателство Пан – за думите, за животните, за цветовете с илюстрации вътре за съответното. Много ги харесва и се забавлява.

След три дни става на 1 година и 5 месеца.

Хех, в момента пак е хванал обувките си за баня и ме кара да се къпем :D

Абсолютен танцьор. Пуска си радиото сам и танцува ли танцува, че чак си и пее :)

Знае какво иска, упорит, целеустремен, любопитен, любвеобилен, умен, весел, игрив. Щурчо малък.

По този повод поканихме най-близките ни.

За кръстница избрахме Мариета. Аз й казвам Мари (с ударение на А-то). С нея се знаем от деца. Тя ми е единствената приятелка, с която сме си все още приятелки за толкова дълъг период от време. Чудесна е Мариета.

Целият ден беше много празничен и изпълнен с положителни вълнения.

Алек заспа в колата по път за храма.

Събудхме го преждевременно.

Като видя многото хора на куп, малко се стресна.

Вероятно за това му дръпна един хубав рев по време на церемонията.

Е, и попа го отнесе леко… Хвръкнаха му очилата. Нашият юнак не бе съгласен с някои части от ритуала, та поразбута с каквото можа попа, я с крак, я с ръка…

Много хубаво беше. И църквата приятна, и попа.

Ето някои необходимости при кръщене:

Кръстник – който да е кръстен и да си носи кръщелното.

Акт за раждане на кръщавания.

Голяма обредна питка.

Нови дрешки, или поне чорапки.

Нова хавлия.

Малка кърпа за ръце.

Сапун.

Голяма свещ.

Китка.

Бутилка вино.

Синджирче и кръстче (златни) за освещаване (не задължително).

Кръстникът купува дрешките, кърпите и златото. На кръстникът се подарява икона или друго по избор.

Слагам този пост в категорията Алек вече може, защото ще я допълня леко, или не толкова.

Алек може толкова много неща, че вече им губя бройката. И докато, когато беше много малък се удивлявахме на всяко дребно нещо, сега са толкова много, чести, и не дребни, че се ошашкваме  и няма време да ги запиша.

Казва много думички и опитва да прави изречение от две думи – например – Алек боли или Бате- Ния (т.е. че е бате на Ния)

Да, разбрал е какво е боли и как реагираме ние на това и го използва доста често. И докато манията му за радиото (АдйО) мина (искаше го пуснато постоянно, а ако не беше, непрекъснато повтаряше АдйО, Адйо), сега е във фаза „боли“.

И си показва къде го боли. И ти подава съответното място да го целунеш, та да му мине по-бързо.

Казва какво яде кучето. Съвсем отчетлив „Кокал“.

И понеже имаме едно цвете, на което казваме Трънчо, който боде, за Алек всички цветя бодат.

И сочи и вика Тете-боде (цвете-боде). Или бъде-боде (брадата на баща му).

Знае частите на тялото и ги показва.

Изпълнява команди и сам си казва Браво после. :)

Мамааа-нямааа

Бате-шофьор

Йои-Йори

Нани-нани -спинка

Тууте-дистанционно

бута-бутай

ауу-счупено, или паднало

мъне-монтьор

бота-работа

боти-работи

Моли-молив

Кууте-кутия

Айо-Зайо

Пааи-пари(за топло и знае кое точно пари)

Мае, маее-Мале, малее (хмм, това от мен го е научил, като види нещо впечатляващо и реагира по този начин).

Знае кога да каже Не-не-не!

Като го попиташ как се казва – отговаря – Але.

И още мноооого думи, които ще допълвам междувременно. Той за всичко си има готова дума, та била и не точно тази, която ние познаваме.

Обича да рисува и ни оставя разни любовни бележчици, къде намери за добре – на стената, на чаршафа, на дивана. Особено подходящи му се струват лицето и ръцете му, но там поне се мият лесно. ;)

Харесва да танцува и тропа с крачета. Разбрал е и че може да се върти около оста си, та това му е единия стил на танцуване.

Като му кажеш намигни, той намига. С двете очи :D

Той е едно сладко малко пораснало момче. Прекрасно е времето ни прекарано с него!

*Снимките да се гледат от долу нагоре.