Всяка година кампанията набира  средства за осъществяването на безплатни профилактични прегледи, като до този момент са прегледани над 22 000 жени.

А ето ги и снимките :)

Не забравяйте превенцията е най-важното в борбата с коварната болест!!!

Конец си е конец, но Ц-то е безкрайно дълго, сладко и необичайно :)

Тевен  е червен :)

Пакака – капачка.

Молика – молива. Тъкмо в момента е разхвърлил моликите на пода, рисува по него, по себе си. В резултат на това има един зелен мустак от едната страна и един червен бакенбард от другата. Кой може да се похвали с подобна красота, а?

Але ноши (носи).

Але тупи (чупи).

Але пие мако (мляко).

Але оди.

Тате бибийка (бибитка).

Але гае (играе).

Але аботи.

Тези се сещам на първо време, че преди малко ги изстреля…

Говори почти постоянно :)

И общо взето всичко започва с „Але…“

На снимките по-долу позира :)

Ето какво се получава, когато го накарам да се усмихне :D

Усмивчо малък :)

Скоро не съм писала за милото ми момче. Ето го. Пораснал още.

Като ме погледне с красивите си очи и повдигне леко вежди, така ме умилява. Сякаш ми казва „Мамо, ама аз не съм… аз какво съм направил…?!? Мило сладурче.

Такъв е бърборан. Безброй думи знае и всичко повтаря като папагалче.

Научил е за бензина и това му е последната мания. Когато ходим на разходка се спира на всяка кола и показва и отваря капачето на резервоара.

Крие се в шкафовете по секцията. Дори съм му отделила един двоен, празен, че ако не е, той ще си го изпразни собственоръчно. Та да си спестя подреждането му по няколко пъти дневно. Като се скрие и леекичко се показва и казва „Етооо“.

Вече научава и глаголите, а не само съществителните.

Носи обувките си за баня и иска – „къпем“. Много любимо негово занимание.

От „Бу“ мина на „Кола“.

Мъню вече е Мето (мечо).

Знае имената на някои роднини.

Сутрин като се събуди и ме повика го вземам при мен на спалнята с надеждата да си поспим още мъничко. Но човечо се е наспал, побутва ме леко, отвива ме и вика „Тава, айдии“ (ставай, хайдеее). И да ми се спи, толкова смешно ми става, че се разбуждам :)

„Мани“ е манджа и си иска когато е гладен.

„Тай“ е чай.

Опитва се да брои. Ти, пете, де (три, пет, две).

Винаги разбира, когато ще излизаме и ми домъква обувките на баща си в хола. Обува едната и почва да щрапа с нея наляво -надясно, докато обяснява – Алее, буте (Алек-обут).

Разбрал, че има избор и когато го питам, дали иска, или директно го карам да направи нещо, заявява категорично „Не!“ , когато не му изнася. Ако е ок, казва „Айдее“.

Знае милион неща и понеже ги научава толкова бързо и изведнъж, а аз очевидно не си ги записвам навреме вече им загубих бройката и не знам кое е ново и кое не. Но е наясно кое за какво е, какво прави, как се казва…

Напоследък забелязвам, че с леснота повтаря думи, докато преди му беше нужно доста повторение на някоя, за да я запомни и възпроизведе.

Учи бързо и с желание. Носи ми книжките, за да четем или изучаваме нови думички. Има едни страхотни книжки на издателство Пан – за думите, за животните, за цветовете с илюстрации вътре за съответното. Много ги харесва и се забавлява.

След три дни става на 1 година и 5 месеца.

Хех, в момента пак е хванал обувките си за баня и ме кара да се къпем :D

Абсолютен танцьор. Пуска си радиото сам и танцува ли танцува, че чак си и пее :)

Знае какво иска, упорит, целеустремен, любопитен, любвеобилен, умен, весел, игрив. Щурчо малък.

Photo Studio Nana

Скоро очаквайте нов епизод на това пораснало момиче с прекрасни очи. И да ви кажа, изобщо не обича шапки!

Направихме фотосесията й в присъствието на малкото й братче (1год. 9 мес.), което само повтаряше – Нимка (снимка). Бяхме заобиколени от куп играчки и снимков реквизит, с който малкият палавник се забавляваше междувременно. Много забавни мигове и смях ни съпроводиха по време на снимките.

Ето я и нея.

Алек вече има 10-тина зъбчета… Хмм може и повече, но е трудно да се прецени… Не позволява особено да му се гледа в устата :)

Алек ходи все повече и повече засега с чужда помощ. Скоро очакваме и сам :)Пълзи усилено, като торпедо е.

Вече разбира много неща.

От около месец  го къпем в банята под душа. Без ванички, корита или легени. Направо под душа.

В началото го гледаше страхливо. Но след 2-3 път вече беше смел и дори сам оперираше със слушалката.

Алек вече хапва всичко.

Кухнята, на която го записах е страхотна. Всичко е много вкусно и момчето си харесва храната.

Въпреки съветите да не го записвам на кухня, защото мога да му готвя вкъщи (както и в момента правя, защото през целия август кухнята почива), го записах.

1-во има 3 различни, разнообразни храни всеки ден.

2-ро и трите струват 1 лв. на ден, т.е. евтино. (за сравнение едно пюре от магазина е между 2-50 и 3-50 лв.)

3-то на мен би ми излязло по-скъпо да му готвя всеки ден по 3 различни храни.

4-то (но може би трябва да е от първите места) страшно много му харесва.

5-то пести време и усилия.

6-то сигурност, че винаги има готова храна за детето ми, в случай, че по някаква причина не успея да му приготвя, или осигуря точно в момента.

Баба Марго (моя майка) ни беше на гости. Момчето се забавляваше безкрайно.

Научи се да пее със сричката „На“ и написано изглежда така: „На-на-на-на“ с произволна мелодия.

Прави муцунката „Муси-муси“.

Сочи предмети които не му е позволено да пипа и казва „Ннне!“

Може да се храни с ръце самостоятелно (и да се омаже по време на яденето пак самостоятелно).

Особено много обича диня и кебпчета и супа от леща.

Обича и да се вози в количките за пазаруване.

Особено много порасна, докато баба му беше тук.

Играе дълго време самостоятелно.

Топа топка, или по-скоро я хвърля и казва топ.

Казва Бум, на балоните (че няколко му гръмнаха в ръцете).

Бута колички и им мърморка бу-бу.

Удря с ръка по предмети и казва бум-бум.

Знае къде му е коремчето и пишката.

Знае и къде са много предмети и как се казват.

Вчера леля Деси и Анук (хъски) ни дойдоха за кратко на гости. Алек беше зашеметен. Направо полудя. Крещеше при вида на кучето. По специално, че можа да я пипа на воля (Анук е женско куче), че беше толкова близко, гали я, мачка я, скуба я… Беше зашеметен. Бе му за първи път да е така близо до куче. Не спря да повтаря Бау, бау :) По натам и снимки на Анук и на Алек и Анук.

Слага кърпа или чаршаф върху главата си и казва Дзааак. На тази игра, докато той или другия участник се крие, обожава да играе.

Толкова много неща знае, че дори не мога да ги изброя… Постоянно се сещам за ново и ново, но ще стане твърде дълго…

Прекарахме си чудесно.

Да добавя нещо, което прави впечатление. Косата на Алек е по-скоро към руса, отколкото тъмна, каквато беше, когато се роди. 1 точка в повече за баща му, що се отнася за прилика. В този ред на мисли, скоро ще пусна снимки на баща му като малък за сравнение колко си приличат противно на твърденията на 99% от хората, че прилича на мен :)

Оооо, пропуснах – от няколко дни Алек бърбори нещо, което звучи малко като „Бальоко-Бальоко“ и непрестанно си го мърморка под носа Като разбира се звуците се менят и сякаш опитва да говори като нас големите. Прави нещо с езика си, за да издаде тези страни звуци, наподобяващи много фитоците или пуйките, както ги знаят другаде… :) Мърмори си го…нарежда нарежда… Звучи страшно смешно… до сълзи чак…

Чудя се, откъде го измисли… Дали не ни имитира, и понеже не разбира постоянния поток от реч, която чува я възпроизвежда, както може.

Във всеки случай е ужасно забавно и се заливаме от смях.

Невероятно е да си имаш дете. Прекрасно невероятно. Щастие, прекрасно, невероятно…

Толкова е миличък :)