Слънчева сутрин, закъсняваме. Свежо зимно утро. Отиваме в паспортна служба да си извадим задгранични паспорти – червени, както им казват всички там.

Първи сме, въпреки закъснението няма никой друг все още. Всички идват по-късно, когато се разбира, че не фигурирам в системата.

„Няма актуални данни за това лице.“

От едното, на другото гише, резултатът е същият. След кратко съвещание ме изпращат в ЕСГРАОН в общината, за да ми актуализират състоянието.

Там първоначално не намират нещо нередно, но след разговор по телефона с предишната институция се оказва, че нямам българско гражданство.

„С какво гражданство сте?“ – ме пита служителката.

„С българско.“ – отговарям, ето виждате на българската ми лична карта издадена от МВР София.

„Да, странно е, че имате такава, след като нямате гражданство тук. В системата пише, че не сте гражданин на България. Имате отмяна на гражданството от 12.03.2014г. с указ с номер някой си (не помня номера).“

„Няма такова нещо. – им отвръщам – не съм отменяла, заявявала, или  подавала подобна информация.“

Ровиха, четоха, сверяваха. Сбъркали са егн-тата и са ме затрили като гражданин. Оправиха го след 15 минути мислене къде и как може да се промени, след като е въведено с указ. Е, днес следобяд ще съм отново българка. Честито да ми е.

Дотогава и завинаги си оставам гражданин на Земята и Вселената. За радост (все още ) не искат лична карта за това. Амин!