Един малък щурец

Това е печката ми :) От днес.

Докато се  обърна и вече имаше този прекрасен вид. Нарисувана. Нарисувана с червило. Моето единствено червило. Е, с повече желание и въображение и без претенциозност може да се използва криво ляво… червилото де. Да се чудиш за кое да ти е жал повече… Алек, приключил с творението си, извиква – „Готовооо!“ „Иж, мамо!“

Ще си кажете, хех, ама това е само едно червило и някаква си печка, дето може и да се измие. Не е голяма трагедия. Така е. Но въпроса е принципен (и да знам, че не може да се започва изречение с „Но“. Но аз го правя, защото ми е удобно, харесва ми и натъртвам на „но“-то. така) и не е за първи път. Има още милион неща случили се и такива, които ще се случат. Аз да си кажа. За тези, които не знаят какво е и за тези, които знаят и не са сами. :)

В началото се ядосваш, много за кратичко, за по-малко от секундата. След това ти става тъжно. После идва примирението смесено с тъга… Ех… Това все пак са предмети, си казваш, ще ги измием, залепим, купим нови, или пък можем и без тях… :) И накрая ти е смешно, защото точно ти си оставил чантата си на стола и нищо, че си повторил стотици пъти да не се пипа там, ти е ясно, че забраненото е най-сладко, червило, ключовете, телефона, портмонето и всички джунджурии, които могат да се съдържат в една дамска чанта са изключително любопитни и интересни за едно дете на почти 2 г. Е, да не е само чантата. Всичко е.

Това колкото е период толкова и не е. Човек сякаш никога не спира да иска. Непрестанно напират желанията ни. Разликата с малките деца е, че ние се опитваме и донякъде успяваме да се контролираме.

А кой го знае това дребосъче какво си мисли… Защо пък сега да не може… и как едно може, а друго не може. Аз пък искам. Точно това. Точно сега. Искам, искам, искам! Сигурно вече си има и девиз – „Щом не може, го искам“! :P

Един малък щурец, дето чупи обеци, чаши, буркани, разваля телефони, играчки, рисува по стените, секциите, гардероба, чаршафите, печката, себе си, дрехите… слага в устата си всичко, което му попадне под ръка, без значение дали му знае вкуса или не…къса книги, маха гумите на всичките си коли, иска всичко, което някой използва, точно в този миг, макар допреди малко да не е било така интересно, събаря, разхвърля и не подрежда, цапа, скача, върти се в кръг и после пада, тропа, чука, крещи и после се гушва у мама и й казва „Мамо, бичам те!“

2 мнения по „Един малък щурец

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *