Кражба

Кражба Номер 1

От години използвам google с голямо удоволствие. И продължавам да го правя, макар и с леко разочарование.

Имам няколко акаунта в gmail. Първият ladymarina@gmail.com, който регистрирах преди доста време вече не притежавам.

Кражба.

Отначало го използвах за кореспонденция, но по-късно като регистриращ (в различни сайтове, които изискват мейл за регистрация).

В него няма нищо ценно, но си е беше мой. Някой е влязъл в личното ми пространство, грубо, с взлом и го е откраднал.

Морал. Няма такова нещо.

Подлост. В природата се познава дори и при животните.

Джунгла. По-силният оцелява казва мъжа ми.

Човек. Не, ние не сме животни.

Наивна. Да, ще ми се да вярвам в доброто у хората и въпреки това да оцелявам. Правя го. Коства ми усилия. Но го правя.

Гняв. Че „по-силният“ не успява по моя начин, но го прави и за моя сметка.

Най-вероятно е нищо лично. Да, но аз го приемам лично.

Блогът ми е предимно насочен към българоговорящи. И макар да е нищожна вероятността да се прочете от подходящия, имайки предвид, че може и да не е българин или четящ ме, все пак искам да му кажа:

„Надявам се  си доволен, защото това не е победа за теб, а падение. Радвай се сега, защото справедливостта е навсякъде и може да те връхлети по всяко време.“

Писах до google team. Нищо.

Имат и Account recovery form с някои невъзможни за отговор въпроси. Невъзможни поне за мен. Отговорих, но отново нищо.

Макар да имам неоспорими доказателства, че пощата е моя, за тях е недостатъчно.

Ок. Не е нужно да ми я връщат. Нека я деактивират. Да, така би било честно.

Оставям отворен въпроса, но колкото повече време минава, толкова вероятността да има подобаваща развръзка тази история намалява.

Е, ще се примиря в крайна сметка, но неприятното чувство си остава.

Кражба Номер 2

Рецептите които описвам тук  са вдъхновени от нещо видяно, усетено, или прочетени от списание, книга, някой кулинарен блог, или такива, чиито автор не е известен. В началото на пост с рецепта давам кратко описание на ястието и ако рецептата е нечия, задължително упоменавам чия е.

Всяка от тях е приготвена лично от мен. Заснета, опитана, описана тук, често променяна по мой вкус и усещане.

За всяка една съм се потрудила, вложила съм много старание и любов в приготвянето.

Каква беше изненадата ми, когато Пете (едно морско много усмихнато същество {pozdravi Pete}) лично ми се обади с информация, че ето  тази дама Филипа Христова е откраднала, копирала, преписала и т.н.  моят вариант за Шоколадова торта.

Да, тази рецепта е на GoodFood. НО и за нея важи написаното по-горе.

Да, щом е на GoodFood може да я пише в блога си. НО нека я намери първо, после преведе. Ако го направи, ще види, че написаното там е различно. Ще види и, че снимката, която е сложила е моя.

Да, не претендирам, че рецептата е моя. Претендирам, че съм абонирана за GoodFood (за сайта им навън) прочела съм рецептата, превела съм я на български, приготвила съм тортата, снимала съм я, опитала съм я, променила съм излишното, или съм добавила необходимото и затова смея да я споделя тук. Без да броим времето, енергията, желанието отнели ми да направя това.

Заставам 100% зад думите си.

Смее ли тя да го направи?

Едва ли.

Е, извинявам се, променила е заглавието. За него не претендирам.

Уважавам това, което правя, уважавам и работата на другите, очаквам същото и към мен!

Нищо в блога ми не може да се използва/копира/краде (и производните) с комерсиална цел без моето съгласие!

И в заключение – интернет е  пространство, където хората се чувстват свободни. Но не е така. И там, както навсякъде си има правила и закони. Нека ги спазваме. За един по-добър свят.

6 мнения по „Кражба

  1. За съжаление, това е голата истина. Такива хора (като споменатата личност) си мислят, че всичко в Интернет е на всички. Да, така е. Може да го четат и споделят, но забравят да споменат източника. Източника за тях е Интернет. Уви, у нас постоянно се краде от чуждата информация, мисли, труд…
    И аз като теб съм откривала не малко присвоени снимки, рецепти и текст, използвани от блогове и сайтове без ценно съдържание и лично отношение. Просто копиране. Жалка работа.

  2. Нана, наистина особенно в България смятам, че хората нямат култура на споделяне на източниците. В общи линии „интернета“ е едно животно и щом нещо е там значи е на всички. Надявам се обаче, че скоро и това ще започне да се променя.

    Аз пък мисля, че ако погледнеш позитивно на нещата в крайна сметка може да го приемеш като комплимент. Хората все пак са харесали това което си направила. Жалко за тях, че нямат фантазията и най-малко културата да постигнат нещо сами. А пък ти имаш прекрасен нюх за вкусотии, така че е нормално да завиждат!

    П.С. мисля, че са махнали твоята рецепта, надявам се и дамата да се е сетила да се извини за това на сайта си.

  3. Благодаря за хубавите думи Емка!
    Не е редно кражбата да ме ласкае.
    Щеше, ако бе сложила името ми там.
    Но това не е от значение вече.
    Културата на хората трябва да се промени.
    Затова го и написах, за да се прочете от повече хора. Да се знае, че не е редно.
    Оправдавам незнанието донякъде, но ако го направиш въпреки знанието е вече подло.
    Хората, които са прочели поста, вече знаят мнението ми. Вярвам в добродетелите им.
    Надявам се нещата да се променят към по-добро. Всеки да уважава труда на другия.
    И аз работя в тази насока.

    Но си права и за това, и други хора ми го казаха „Но има и нещо положително,щом са започнали да ти крадат идеите, значи наистина са хубави!“

    Благодаря за хубавия коментар!

  4. Преди година на приятел бяха откраднали основния му Google account.
    Писахме на поддръжката им, на 2 езика. Само не помня през recovery формата ли пейстнахме мейла, или успях да набарам валиден техен мейл, но мога да се опитам да проверя.

    Отне няколко седмици.
    Но му го върнаха.

    Търпение, и дано всичко приключи поне успешно, въпреки че няма да заличи неприятния вкус.

  5. @ george
    Благодаря…
    Ако изнамериш архиви за техен мейл, би било чудесно.
    От три, на които пратих два ми върнаха за невалидност. Въпреки надеждите ми за третия… досега нищо.
    Ще им пиша още няколко пъти.

    Е, появиха се предложения от трети лица, срещу сумата от 100 лв. мейла да ми бъде възвърнат…
    Но не е това идеята… Да крада нещо мое, та да си и плащам, за да го открадна…
    How ever…
    :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *