Марта Вачкова и нейното раждане – е, няма чак такава драма!

Постът ми е по повод реакцията на бъдещите мами предизвикана от интервюто, което Марта Вачкова даде в предаването на Венета Райкова – Горещо, за проекта „Майките“

Колко непоносима била болката при раждането и как нямало друга такава… И ако някой твърдял обратното, не ни бил приятел.

Дрън-дрън…

Първо никой не е твърдял, че не боли. Боли. И е нормално да е така. Бих се учудила да е обратното.

Общо взето всеки минал през раждането се опитва да успокои  тези, на които предстои такова. Но не съм чула никой да казва (имам две три изключения, но кой ги знае и тях…), ааа супер беше. Всеки потвърждава, че боли. Е, ама чак пък толкова! Не!

Не беше  необходимо да наплашва и без това наплашените бременлинки. Да, страшно си е. Особено от неизвестното. Но всичко приключва така бързо…

Направи ми впечатление и твърдението, че в операционните е студено. Тинтири минтири. Треперела е от страх, от адреналина, не от студ…

Как си представяш да е студено в операционната, изобщо в болницата… То човек трябва малко да помисли, преди да каже нещо. Особено пък Марта. Известна личност. Думата и тежи по някакъв начин. По съобразително трябва.

Иначе за чаровния доктор със сините очи, който я  е израждал в Правителствена болница съм абсолютно съгласна. Страхотен. Чудесно чувство за хумор (те гинеколозите и лекарите като цяло си имат едно специфично чувство за хумор…) Професионалист.

Той беше с моята лекарка – Д-р Христова на раждането ми. Но си спомням, когато ходех на запис на тонове в деветия месец имах две срещи с него.

През първата ми каза.“Оооо, момиче, ама ти имаш контракции! Айде да раждаш вече!“ „Ааа, не му казвам аз, много е рано! Ама, как ме разбрахте, че съм с контракции?“ „По очите – казва- те познавам. И по свекървата!“  Пък то уреда, който отчита тоновете на бебето, показвал и контракциите. Кой да ти знае тогава. На следващата среща ми вика “ Оооо, ама ти още ли не си родила!“  Сладур.

Та така. Това и е единственото вярно нещо дето го изцепи Марта. Ей за този доктор.

След операцията я боляло гърлото от тръбата повече, от колкото мястото на операцията.

Ама, врели некипели!

Боли си яко! И го твърдя, понеже съм имала операция с тръбичка в гърлото, но между двете усещания няма нищо общо и дума не може да става от тръбата да боли повече.

Те само като ти сложат онази ми торба с пясък на корема, за да се прибира матката…Лелее! Два часа! После ти олекне малко, щом я махнат. Ама си боли. И как няма. Като са ти пуснали система окситоцин. Пък и те лъжат, обезболяващо било. Но аз нали четох из интернет преди това и си знам. (Тук малка забележка. Лекарите хич не обичат, като им кажеш, че си чел в интернет нещо, за което те са компетентни. Така че си трай по-добре.)

А, като ставаш за първи път след операцията… Болииии, та въздух не можеш да си поемеш! Ама не е чак такава драма, дето Марта Вачкова я описа. Моят съвет е да си отпуснеш корема изцяло. Не се стягай. Боли повече. И спокойно, няма да ти се скъса операцията или да ти падне нещо! Дишай дълбоко, Дишааай! (Това за мамите раждащи секцио)

Мда, ще си кажеш секцио. Ми секцио или не, все си боли. Пък ако толкова много те е шубе от болката при нормално раждане, има си епидурална упойка. Вече сме 21 век нормално е да се ползва упойка. Не сме абуригени, както казва моята лекарка.

Не се плаши. Ами отивай и си раждай спокойно. Като си гушнеш бебето после… Да, всички това разправят, че всичко се забравя, щом си видиш детето. Малко звучи като клише. Но е истина. Когато ми донесоха Алек, съвсем забравих, че ме боли. Толкова ти е мило и щастливо. Цели девет месеца си чакал да си гушнеш детето. Някаква мизерна болчица, била тя и силна не може и няма да ти развали един от най-прекрасните мигове в живота.

Така че, хайде по-смело. Мислиш за бебо и, че всичко е наред. Ами я си спомни първите три месеца колко ти беше лошо… Раждането е по-кофти, но за мноооого по-кратко време. Преживя 9 месеца с бебо и огромни промени в тялото ти, за които не беше и подозирала. Сега едно раждане ли ще те спре! И щом родиш, дори ще ти липсва да си бременна, нищо че сега си викаш, ох кога ще излиза това бебе.

Радвай се на всеки миг. Най-приказното чувство е да си мама. Раждането е неизменна част от цялото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *