Великденски празници

Този Великден си починахме, макар че от толкова обикаляне се поизморихме. Хахах, на това му се казва активна почивка :)

Беше страаахотно! Направих/ме един куп снимки. Ще си кажете, защо не почиваш от снимане. Е, мноого ми се снимаше и то нещо различно. Снимах на корем, при мен междинни неща трудно се намират – или всичко или нищо :)
Сега ще ви разкажа в картинки :)

Първо правихме кифлички и курабийки…

курабийки сърца

паралелно с това боядисахме яйцата. За жалост се бяхме поомазали с какви ли продукти и нямах възможност да снимам Алек. Толкова се забавляваше с яйцата и боите. Беше истински въодушевен и издържа боядисването на 60 яйца (е, много хора обиколихме, трябваше да има за раздаване :)) и според мен може цял ден да си боядисва и да си се маже. След това и с боренето голяма игра и желание паднаха :)
Пък и се оказа много сръчен в беленето на черупките и със завидно спокойствие :)
Хвана си по едно време едно яйца и два часа не искаше да го пуска, та после едни оранжеви ръце имаше… добре, че лесно се мие боята :)

Посетихме едното ми село. Там с детето на братовчедка ми щуряха и лудяха :) Както се изразява Алек: „Мамо, щурее ми се!“ :) Та играха на воля. На село е тоолкова хубаво! Един хубав дъжд валя, и настана чудна свежест…

На другият ден посетихме и другото село

Каква прекрасна и чакана пролет е!

Навръщане минахме през едно малко язовирче – Синята река. Е, хич не е синьо, но пък е страхотно там.

На следващата сутрин се поразходихме из родния ми град.
Дъжда от предишната нощ ни беше оставил скъпоценности по пейките в центъра.

Алек не пропусна да се качи на една от онези глътнилевче колички.

Последва разходка из Тъженския балкан. Има райски кътчета там! Влюбих се…
Алек все питаше: „Мамо, защо на това село му е тъжно?“ :)))

Река минава покрай страхотни поляни. Едно от местата е направено като парк. С пейки и маси, детски люлки и пързалки. Има построен олтар, където хората са занесли икони, а отдолу тече чешма.
Невероятни места имаме в България, а дори не подозираме…

Алек игра с дядо си на „кой ще метне пръчката по-далеч“ и на импровизиран голф с една жълта капачка от безалкохолна напитка наместо топче :)
И беше едно слънчево и топлоооо…
Реката шумеше точно до нас.
Птиците пееха.
Бяхме си само ние на тази поляна.
Мир.

На връщане от колата с един неподходящ за пейзажи обектив и на безумна бленда щракнах Стара Планина.

Следобяд беше време за друга дестинация – любимия ми яз. Копринка. Е, как да не го харесаш…

И последният ден – вторник, в последния половин час преди да тръгнем обратно за София снимах Гери – моята сестра :)
Толкова много снимки правя на други хора, а собствените ми роднини оставям с дефицити в тази насока :)
Е, реших да поправя нещата и за 15-тина мин. поснимах Рачо :)

И така завърши нашата почивка.
Алек тоолкова се забавлява и изобщо не искаше да си ходи. Постоянно повтаряше – „Мамо, страхотно е на Великден, нали!“
„Мамо, искам баба и дядо да ни дойдат на гости.“ ; „Мамо, нека дойдем пак!“

Разбрах, че 40 дни след Възкресението се казва – Христос Воскросе! Е пожелавам ви много здраве и усмивки! :)

2 мнения по „Великденски празници

  1. Е, няма да ви питам как и къде изкарахте Великденските празници! Видях, разбрах и завидях. А, ние бихме път до Гръцко… , народ, шум, коли…
    Моля, следващият път като посещавате язовир Копринка да ни поканите, и онази полянка… от нас ще е федербалът и безалкохолното!

    За първи май ще се видим ли на вилата?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *