Усещане за залез

loving the sunset

Залезите са ми любими… Под всякакъв вид, огнени, меки, облачни, чисти… всякакви. Във всеки сезон.

Обожавам последните краски на слънцето да радват погледа ми, последните лъчи да стоплят и галят кожата ми… Обожавам уханието на залеза. Уханието на всичко наоколо от съприкосновението му със залязващото слънце. Всичко е окъпано от мека светлина и чистота.

Прекрасно усещане ми носят. Усещане за мир и хармония. Тогава всичко си е на мястото. Сигурност, че няма друг начин, защото този е точния, този начин е най-добрия. Изчезват всички съмнения и тревоги. Всичко е така, както трябва да бъде.

Сякаш залеза ми обещава, че утре отново ще бъде. И макар залеза да е край, край на деня, той е обещаващ. Че е минал един страхотен ден, а залеза е неговия завършек. И дори денят да не е бил от най-добрите, ако  има подобаващ край, всичко се променя. Денят вече не ми изглежда така тягостен.

Залеза ми носи, радостта, малко и носталгия, сякаш спомен за изминало щастие в друг живот..  и всеки път, когато го видя, аз отново и отново чувствам това щастие, че то е там, било е, и ще бъде.

Енергията на залеза е чиста и мека. Затварям очи, потапям се в него и гледам. Тогава мога  да виждам със затворени очи. Оставям се на усещането. Действа ми релаксиращо, опияняващо, зареждащо…

Споделен с любими хора залеза е още по-впечатляващ.

Мога да се наслаждавам на залеза постоянно. Малкият принц има възможност  да го гледа по 44 пъти на ден! Какво щастие! Той е един истински щастливец!

Ще ми се и аз да можех да гледам залеза когато пожелая и почти го правя чрез снимките си…

На залез стават и едни от най-хубавите кадри!

П. С. Тръпнеща в очакване на поредният залез…

loving the sunset

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *