И Алек, разбира се, който опита първата си такава ябълка.

Най-накрая и той се „снабди“ с фотосесия, малко импровизирана, но пълна с емоции :) Можете да я видите в края на поста.

Не съм писала скоро за него. Признавам се за виновна. И не, че няма какво… ооо, има и то в огромни количества. Сега е на възраст, в която не спира да говори. Не знам дали е от възрастта обаче, или си е просто бърборивко. Не спира да пита „защо“. Уникалните разсъждения и действия не спират и за миг :) Пълен е с щури идеи…

Хората, които снимам ми казват – „Сигурно имате много снимки на сина си…“ Е, да, но обущаря все ходи бос, а и Алек изобщо не искаше да го снимам, откакто разбра, че има мнение :) До скоро… миналата седмица в петък се отключи за снимки и ми позира в най-различни пози и физиономии… той ги нарича маймунджалъци :))) Сам дава предложения за пози и реквизити :)

И ето ме и мен горда майка на син и снимки :))) че и една-две заедно си направихме със самоснимачката :)))

Опитвам да споделя във фейсбук профила си малко от щурите му изказвания, когато успея, ноо на блог си е друго :) Така че ще разкажа тук мъничко :)

Миналият месец се наложи да  купим пералня, която не му позволявахме да пипа :) Той в знак на протест удари вратата й със сила. Обяснявам аз, че не е редно, че пералните са скъпи уреди, трябва да се пазят, за да не се счупят, а той ми отвръща: „Аз, пък искам да чупя перални, защото ми харесва!“

В събота прибирайки се от гости при баба и дядо, Алек в колата констатира -  „Мамо, аз още не съм остарял. Косата ми не е побеляла…“ Съгласявам се разбира се, а той продължава: „Мамо, когато остаряваш, боли ли…?

Непрестанно пита „защо“… „Защо има дървета, мамо?“ , „Защо се движат листата?“, Защо летят пеперудите?“, „Защо дойдохте с форда, мамо?“, „Защо не си купите опел?“, „Защо имаме дупе?“, „Паяжините хапят ли?“, „Ти, защо си мойта мама?“…

Е, на повечето имам отговор :)

В магазина вижда някаква играчка и ме увещава да му я купя. Аз отказвам, тъй като не може да се каже, че Алек няма играчки, даже напротив… а и самата играчка вече е налична, но вече счупена. Алек обяснява как тази вкъщи е счупена, а тази в магазина е нова и завършва убежденията си : „Мамо, моля те, имам нужда…“  с най-милия глас на света…

В друг подобен случай той обяснява как иска кола. Аз отвръщам, че ако има пари може да си я купи, а той: „Да, аз имам 10 лева.“ „Откъде ги имаш?“ – го питам. Алек – „Печеля ги в градината. Там имаме банкомат и си ги тегля!“ :D Аз – „И кога се случва това?“ Алек – „Всеки ден, бе, мамо!“  Е… какво да правя, то си е направо далавера да ходиш на градина :)))

В парка на театър София, в който понякога ходим има два фонтана със статуи на жени по средата. Веднъж минаваме покрай единия, но го бяха спрели, а Алек не пропусна да коментира: „Мамо, виж, лелята вече се е изкъпала!“

Весело е, много :)

За рожденния си ден си е поръчал торта с калинка и буболечки… Още не мога да си я представя съвсем, но какво пък :)

Представям снимките в слайдшоу и галерия. В галерията са лееко отзад напред, но не успявам да ги нагодя…

Алек, бъди винаги себе си, усмихнат, спокоен, любопитен, щур, обичащ, умен, упорит, обичан, приказен, добър!

Много те обичаме!

Мина доста време от последния ми пост за Алек.

И оправдания мога да си намеря всякакви, но не е нужно. Казвам си, че ще запомня всичко интересно, всяко негово действие или странна дума… но знам, че няма. Затова трябва да го запиша.

Алек започна да посещава ясла в началото на май. Това истински го забавляваше. Ходеше с удоволствие. Но започна да боледува. Общо взето повече време си беше вкъщи, отколкото на ясла. И така от месец и половина сме си заедно. Аз опитваща се да лавирам между него, фото студиото и задълженията вкъщи, като че ли почти успявам. С помощ от близките…

Не ми остава време за почивчица и нищоправене обаче… никак. Но това е тема за Алек.

Малкият герой в продължение на месец изболедува две кашлици, гнойна ангина, херпангина… а между другото му растат 2 броя кътници. Броя на зъбите вече е 18. Юхууу… остават само още 2! И много вярвам, че щом изникнат и те, боледуванията ще намалеят значително.

Миналият месец го питам: „Алек, ти българин ли си, бе, мамо?’ – а той ми отвръща: „Не, бъгаин! Онарникар! С най-френското „Р“. (пожарникар)

Големи са сладури, щом проговорят. Прекрасно е, че мога да наблюдавам и вземам участие  в израстването на един човек. Да видя всеки един етап от развитието му. Истинско щастие.

Яслата поне го научи да използва гърне. Моите опити бяха безуспешни, след като изведнъж реши, че гърнето е кола… Опитвах още малко известно време, после пак периодично го пробвах, но сякаш не беше готов. Оставих го сам да реши. И преди месец това се случи. Поиска си сам. Оттогава сме без памерс. Истинска победа! Казва си сам – „Гънето, мамо!“ , „Има пиш“ , „Има ако“ ,  дори се събува и сяда сам… По този повод, вчера свърши голямата работа и каза: „Мамо, иж! Гомано ако!“ :D

Освен това може да се храни сам. Пак по негово желание. Това от по-отдавна го може, но сега го е осъвършенствал и го прави почти без да се изцапа.

Иска всичко да прави сам. Всичко. Като каже: „Але, сам!“ и край! Слиза по стълбите без опора – сам. Качва се с и без упора – пак сам.

Обува обувки, ту наопаки, ту както трябва. Е, най-често не неговите…

Мноого отдавна рисува кръг. По-интересното обаче е, че от сламка за пиене прави триъгълник, пак сам, при това без съм му показвала подобно нещо. След като творението е готово казва: „Мамо, иж! Але, има даноник!

Танцува много сладко и смешно. И пее. Хахаха, да! Даже и на английски.

Много обича да гледа детски филмчета. Казва им – „детиките“. Има си разни любимци. Преди, когато го даваха по Disney Channel много харесваше Lazy Town – Спортакус по-специално. Сега Матю му е любим. Онзи Матю, от колите. Сещате се, светкавицата Маккуин… Кофти момент обаче е, когато детското свърши… или „добрите“ са в опасност. Определено не му харесва.

Голям ми е помощник. Простира заедно с мен. Обикновено закача щипки на вече прострени дрехи…

Обича да се къпе, но не и да му мият главата. Затова оставям това упражнение за накаря :) И щом дойде „зора“ казва: „Мамо, хавлията! Мамо, готов си!“ в отчаян опит, че ще приключа на мига…

Кротко и добро дете е. Много е умен. Обича да му обясняваш, да му четеш. И е голям бърборан. Постоянно обяснява нещо… “ Ключовете, тука, копето, Але тиска! Колата ори, ватата.“  Инициативен е и припрян. Като майка си. Ама това не е лошо. :P „Паноивата, така аботи. Въти (и показва с ръцете как). После дехите моки. Але постира балкона типките, съхнат.“

Мания му е да маха гумите от количките си. Огромна. После ми ги носи и казва: Мамо, гумите, счупили. Мама, прави.“

Ако му облечеш нещо с цип, все трябва да е закопчан. Иначе не може! „Але, копава!“

Обича да чисти. „Але, чисти!“

Отваря и затваря вратите сам. Застанал на пръсти и с огромно усърдие стига заветната дръжка и отваря… „Але, ори, атата.“ Помънкал ключовете и ги пъха в ключалката. Скрихме ги, та да не се заключи…

Или – „Мама Нана пинка. Татко ти будил. Мамо, таваай!“ ; „Але, гае тука. Мама, чедне там“  Командва си, здраво :)

„Лили (това е фризьорката) стигва косата.  Алек хубав!“

Хубав е разбира се! :D И много го обичаме!

Конец си е конец, но Ц-то е безкрайно дълго, сладко и необичайно :)

Тевен  е червен :)

Пакака – капачка.

Молика – молива. Тъкмо в момента е разхвърлил моликите на пода, рисува по него, по себе си. В резултат на това има един зелен мустак от едната страна и един червен бакенбард от другата. Кой може да се похвали с подобна красота, а?

Але ноши (носи).

Але тупи (чупи).

Але пие мако (мляко).

Але оди.

Тате бибийка (бибитка).

Але гае (играе).

Але аботи.

Тези се сещам на първо време, че преди малко ги изстреля…

Говори почти постоянно :)

И общо взето всичко започва с „Але…“

На снимките по-долу позира :)

Ето какво се получава, когато го накарам да се усмихне :D

Усмивчо малък :)

Ееех, че е приятно… -мисли си тя – и меко, хммм, какво ли е на вкус…?

Олелее, тази моя братовчедка ще ми отскубне ухото – казва си Алек – ще и позволя само още мъничко, защото съм батко!

Тук вече всички са доволни. Е, който е дърпал уши, повече, другата половина се е замислила над смисъла на живота и как се отразява ушедърпането върху му. :)

Малка част от бялата фотосесия, неофициална част.

Алек запомнил чувството палавите ръчички на Ния да са близо до него го правеше малко дистанциран. А пък тя, милата и се щеше да се възползва от ситуацията…

Я, колко интересни били бебешките играчки… Откога не съм си играаааал….

Ако някой не знае – Оли ти, кил обака – означава – Самолета лети и се е скрил в облака.

А, бибийка – бибитка.

Ельо оди абока кола – Леля ходи на работа с кола.

Але ува оли – Алек чува самолета.

Мама го, каай – Няма го, крааай.

Мамо, тава, оди, гаем – Мамо, ставай да ходим да играем.

И т.н. и т.н.

Човечо вече прави изречения :) Сладурският ми.

Скоро не съм писала за милото ми момче. Ето го. Пораснал още.

Като ме погледне с красивите си очи и повдигне леко вежди, така ме умилява. Сякаш ми казва „Мамо, ама аз не съм… аз какво съм направил…?!? Мило сладурче.

Такъв е бърборан. Безброй думи знае и всичко повтаря като папагалче.

Научил е за бензина и това му е последната мания. Когато ходим на разходка се спира на всяка кола и показва и отваря капачето на резервоара.

Крие се в шкафовете по секцията. Дори съм му отделила един двоен, празен, че ако не е, той ще си го изпразни собственоръчно. Та да си спестя подреждането му по няколко пъти дневно. Като се скрие и леекичко се показва и казва „Етооо“.

Вече научава и глаголите, а не само съществителните.

Носи обувките си за баня и иска – „къпем“. Много любимо негово занимание.

От „Бу“ мина на „Кола“.

Мъню вече е Мето (мечо).

Знае имената на някои роднини.

Сутрин като се събуди и ме повика го вземам при мен на спалнята с надеждата да си поспим още мъничко. Но човечо се е наспал, побутва ме леко, отвива ме и вика „Тава, айдии“ (ставай, хайдеее). И да ми се спи, толкова смешно ми става, че се разбуждам :)

„Мани“ е манджа и си иска когато е гладен.

„Тай“ е чай.

Опитва се да брои. Ти, пете, де (три, пет, две).

Винаги разбира, когато ще излизаме и ми домъква обувките на баща си в хола. Обува едната и почва да щрапа с нея наляво -надясно, докато обяснява – Алее, буте (Алек-обут).

Разбрал, че има избор и когато го питам, дали иска, или директно го карам да направи нещо, заявява категорично „Не!“ , когато не му изнася. Ако е ок, казва „Айдее“.

Знае милион неща и понеже ги научава толкова бързо и изведнъж, а аз очевидно не си ги записвам навреме вече им загубих бройката и не знам кое е ново и кое не. Но е наясно кое за какво е, какво прави, как се казва…

Напоследък забелязвам, че с леснота повтаря думи, докато преди му беше нужно доста повторение на някоя, за да я запомни и възпроизведе.

Учи бързо и с желание. Носи ми книжките, за да четем или изучаваме нови думички. Има едни страхотни книжки на издателство Пан – за думите, за животните, за цветовете с илюстрации вътре за съответното. Много ги харесва и се забавлява.

След три дни става на 1 година и 5 месеца.

Хех, в момента пак е хванал обувките си за баня и ме кара да се къпем :D

Абсолютен танцьор. Пуска си радиото сам и танцува ли танцува, че чак си и пее :)

Знае какво иска, упорит, целеустремен, любопитен, любвеобилен, умен, весел, игрив. Щурчо малък.

Вродената индиректна ингвинална херния се появява още през първата година след раждането. Среща се по-често у момчета, което е във връзка със спускането  на тестиса в скроталната торбичка. По-често възниква от дясната страна, тъй като спускането на десния тестис винаги закъснява и отвора, през който слиза тестиса остава отворен и след раждането. Това е предпоставка за образуване на херния.

Ингвиналната (слабинната) херния представлява излизане в подкожието на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през ингвиналния канал. Носи името си от анатомичната област, в която се формира. Това е най-често срещаната херния – 75% от всички случаи.

На нашето момче открихме преди около 6 месеца леко подуване (голямо колкото орех) в областта на слабините в дясно на коремчето. Появяваше се, когато се напъва (плач, смях и т.н.) и се скриваше обратно. Без болка.

Педиатърката ни посъветва да го наблюдаваме и ако се увеличава тогава да вземем мерки. Но предoпреди, че е най-вероятно херния. Ако не изчезне, следва оперативна намеса.

Случвало се този вид херния да зарасне сама. Т. е. да се заздрави коремната стена и мускулатура.

Това не стана в случая.

Последва консултация с детският хирург-уролог от Правителствена болница д-р Гайдаров (безкрайни благодарности – справи се отлично).

По негов съвет насрочихме операция за 26.10.2009 г.

Плюсът за хирургична интервенция в ранна възраст е бързото възстановяване и забравяне от страна на детето.

Направихме изследванията необходими за хоспитализация – ПКК, РУЕ, ДКК, урина, К, Na, креатинин, кръвна захар, ЕКГ, кръвна група, време на кървене, време на съсирване.

Две епруветки кръв от вената и една от пръстчето.

Милото… Но той е нашият герой!

Взехме направление N 7  от педиатърката, направихме консултация с анестезиолог.

В неделя вечерта събрахме всичкия кураж, който сме си складирали за такива случаи  и багажа за идната сутрин.

Понеделник.

Рано сутринта сме в правителствена. И тримата. И четиримата – патенцето също е с нас.

Преобличаме го малкото момче с пижама.

В стаята има три легла. Две за възрастни и едно детско. Като дървена кошара, но метално. Има телевизор. Самостоятелнa WC. Тераса. Топло е. Даже твърде топло. Прибираме багажа във вградения гардероб.

Мама придвидливо е взела и няколко колички.

Алек играе, разхожда се, пипа всичко, до което се докопа и не му е забранено, но скоро му омръзва мястото, всичко.

Ситуацията е леко напрегната от очакването.

Знаем, че ще го упоят предварително, преди да го заведат в операционната.

Към 8:15 идва сестрата с малко упойваща течност. Алек я изпива.

Иска да го гушкам през цялото време. През това време той си гушка патето разбира се.

Вече е тежичък, но мама е силна. Свръх силна в такива ситуации. До 15 мин. упойката подейства. Алек е леко замаян, но в съзнание. Спокоен.

8:30 . Време е.

Водя го под съпровод на сестрата до операционната.

Операционната е същата, в която Алек се роди. Добре. Виждал я е, макар преди година, макар и нищо да не помни. (И колко я е виждал, никой не знае, но да кажем „виждал“).

Давам го в ръцете на анестезиолозите. „Аууу, какъв бонбон“ – казват и го въвеждат вътре, че лекаря питал, къде му е „киндера“.

Знаем, че Алек е първи за деня. Знаем, че ще е с пълна анестезия,  интубиран и обдишван. (много термини тип д-р Хаус, но със съвсем лесно значение).

Връщам се обратно в стаята.

Чакаме.

Двама родители, които се страхуват. Дали всичко ще мине добре. От неизвестното най-много.

Страхът за детето ти е най-големият.

Знам, че всичко ще мине както трябва. Но все пак ме е страх. Коремът ми е свит целия. Защо ли страха се крие в корема…?

Минава час. Два.

Не спирам да говоря за каквото и да е. За каквото се сетя. Да не луднем с мъжа ми. Върши работа. Докато ни отвличам вниманието не мислим всяка стотна от секундата за Алек. Само всяка секунда. И това е нещо.

В 11:10 го водят. Една сестра го гушнала, че искал да става от леглото. Една система лежи в скута му. Абоката е на крачето му.

Държи и патенцето.

Щом ме вижда, казва „Мамаа!“ И се разплаква.

Малкият ни герой е добре. Всичко е минало както трябва.

Гушкам си го и го слагам на леглото.

Плаче, но скоро се успокоява.

Галя го по челото и му говоря.

След 30 мин. съвсем излеза от упойка.

Започна пак да бърбори и обяснява за патето, за часовника.

Малко му пречи абоката. Боде го вероятно и боли. Постоянно мърда крачето и пръстчетата. Но няма как. Системата трябва да изтече.

Пак започва да плаче. Свива дясното си краче. Боли го операцията. Свещичка ибупрофен.

Заспива.

Често идват да го проверяват.

В 13 ч. позволяват да започваме да даваме вода по малко.

Не е пил и ял нищо от 21:30 предната вечер.

Събужда се от честите визити за проверка на състоянието му.

Даваме му вода. Приема я без проблем.

Играем с количките. Седнал е и се усмихва.

Чувство на облекчение. За всички.

Пак заспива. И пак го събуждат. Хапва малко. Малко Калпол за обезболяване.

17 часа.

Преобличаме се. Събираме багажа.

Прибираме се вкъщи.

Ура.

Вкъщи е най-хубаво.

Алек се храни и пие вода.

Започва и да играе.

Ходи още същата вечер.

Малко по-кротък е и се гушка повече. Но всичко изглежда добре.

След два дни нямаше и следа от случката. Освен малкият белег, но и той ще изчезне с времето.

Всичко мина добре. Доволни сме. Благодарни. Щастливи.

П. п. Вода = Дода

Алек вече ходи…

Най-първите му самостоятелни стъпки бяха на морето около рождения му ден.

Опитите му ставаха все по-чести, докато един ден фризьорката зад нашия блок – Лили ми каза „Сега ще го науча да ходи!“

Отдалечи го на 1,50 м от едно самосвалче  и го пусна… И Алек тръгна сам. Оттогава го пишем проходил – на 13 меесеца :)

Прощъпулник направихме вчера (на 28 т.м. ще стане на 14 мес.). Реших да изчакам толкова, за да е по-стабилен.

Ходи си нашето момче.

Щрапа навсякъде и „Нямам спирка човече, аз проходих вече!“ е новото му мото :)

Направихме му вълшебна питка.

Събрахме се цялото семейство Христови.

Хубаво и вкусно беше.

Както е обичая наредихме и нарекохме предмети, от които Алек да избере някой, който да определи бъдещата му професия.

Имаше лаптоп – за компютърен специалист; пари – за финансист; портмоне – за банкер; бижу – за бижутер; бъркалка – за готвач; ксилофон – за артист, музикант; списание – за журналист; книга – за писател; и т. н.

Какво си избра Алек?

Алек първо се насочи към компютъра. После хвана папка с направления от джипито – това ни беше за лекар, след това бъркалката – за готвач, после чукчето на ксилофона, задрънка по него и по лаптопа. Накрая хвана и бижуто.

И въпреки увещанията на дядо му да вземе парите, не можахме да решим какъв точно ще бъде.

Затова нарекохме, че ще е всестранно развита личност.

Много говори. Има си негови думички за всичко.

Око = Коко

Коса = Кока

Коте = Коке

Йори = Ойо

Когато го питаш „Къде е тати?“ отговаря „абО“ Т.е. на работа :)

Може да намига, хихи с двете очи обаче. Голям е сладур.

Когато изтърве нещо на земята реагира с „Аууу!“

Дупка, кола, душ = Бу

Обувките = Буте

Пръчка, чорапи = Пъти

Телефон = Ало

Портмоне = Моне

Мечо = Мъни

Море = Мъне

Шофьор = Бате

Жаба = Аба ( и казвала Кака-Кака (наместо квак-квак) )

Може да пие от шише, чаша, сламка.

Преди два дни се опита сам да си обуе обувката :)

Пораснало е нашето момче и ходи и говори :)

П.п. снимките не са в хронологичен ред.