Най-накрая и той се „снабди“ с фотосесия, малко импровизирана, но пълна с емоции :) Можете да я видите в края на поста.

Не съм писала скоро за него. Признавам се за виновна. И не, че няма какво… ооо, има и то в огромни количества. Сега е на възраст, в която не спира да говори. Не знам дали е от възрастта обаче, или си е просто бърборивко. Не спира да пита „защо“. Уникалните разсъждения и действия не спират и за миг :) Пълен е с щури идеи…

Хората, които снимам ми казват – „Сигурно имате много снимки на сина си…“ Е, да, но обущаря все ходи бос, а и Алек изобщо не искаше да го снимам, откакто разбра, че има мнение :) До скоро… миналата седмица в петък се отключи за снимки и ми позира в най-различни пози и физиономии… той ги нарича маймунджалъци :))) Сам дава предложения за пози и реквизити :)

И ето ме и мен горда майка на син и снимки :))) че и една-две заедно си направихме със самоснимачката :)))

Опитвам да споделя във фейсбук профила си малко от щурите му изказвания, когато успея, ноо на блог си е друго :) Така че ще разкажа тук мъничко :)

Миналият месец се наложи да  купим пералня, която не му позволявахме да пипа :) Той в знак на протест удари вратата й със сила. Обяснявам аз, че не е редно, че пералните са скъпи уреди, трябва да се пазят, за да не се счупят, а той ми отвръща: „Аз, пък искам да чупя перални, защото ми харесва!“

В събота прибирайки се от гости при баба и дядо, Алек в колата констатира -  „Мамо, аз още не съм остарял. Косата ми не е побеляла…“ Съгласявам се разбира се, а той продължава: „Мамо, когато остаряваш, боли ли…?

Непрестанно пита „защо“… „Защо има дървета, мамо?“ , „Защо се движат листата?“, Защо летят пеперудите?“, „Защо дойдохте с форда, мамо?“, „Защо не си купите опел?“, „Защо имаме дупе?“, „Паяжините хапят ли?“, „Ти, защо си мойта мама?“…

Е, на повечето имам отговор :)

В магазина вижда някаква играчка и ме увещава да му я купя. Аз отказвам, тъй като не може да се каже, че Алек няма играчки, даже напротив… а и самата играчка вече е налична, но вече счупена. Алек обяснява как тази вкъщи е счупена, а тази в магазина е нова и завършва убежденията си : „Мамо, моля те, имам нужда…“  с най-милия глас на света…

В друг подобен случай той обяснява как иска кола. Аз отвръщам, че ако има пари може да си я купи, а той: „Да, аз имам 10 лева.“ „Откъде ги имаш?“ – го питам. Алек – „Печеля ги в градината. Там имаме банкомат и си ги тегля!“ :D Аз – „И кога се случва това?“ Алек – „Всеки ден, бе, мамо!“  Е… какво да правя, то си е направо далавера да ходиш на градина :)))

В парка на театър София, в който понякога ходим има два фонтана със статуи на жени по средата. Веднъж минаваме покрай единия, но го бяха спрели, а Алек не пропусна да коментира: „Мамо, виж, лелята вече се е изкъпала!“

Весело е, много :)

За рожденния си ден си е поръчал торта с калинка и буболечки… Още не мога да си я представя съвсем, но какво пък :)

Представям снимките в слайдшоу и галерия. В галерията са лееко отзад напред, но не успявам да ги нагодя…

Досега показвах само снимките, вече можете да видите и какво се случва по време на снимките :)

Този ден снимахме картофчо – Дамян. Едно сладурчесто новородено, както и неговата сестричка – Калина.

Искам специално да благодаря на всички участвали в клипа. Най-специално на Деси, която го режисира, засне и монтира.

Ето и малко снимки от сесията.

Алек, бъди винаги себе си, усмихнат, спокоен, любопитен, щур, обичащ, умен, упорит, обичан, приказен, добър!

Много те обичаме!

P. S. специални благодарности на Ивето и Правдето :)))