Двете ми момчета… Много ги обичам!

Преди две години се срещнахме с таткото на Алек. На живо.

Първо се запознахме в icq. Бях го видяла в един сайт за фотография и си го бях харесала по снимката от профила му там. Ей така… а то само едно му око се вижда на този кадър… Да се чуди човек. Но си знаех, че ще е той…

Известно време нещо ме спираше да се свържа с него и аз търпеливо изчаквах контакта ни. В един неделен ден всичко беше ок. Вече можех да го направя. И го направих. Написах му по кюто заветните за нас “ hi :) “ И той ми каза “ Познаваме ли се…?“ – „Не още“ – отвърнах. Така започна всичко – на 17 юни.

След не толкова кратка кореспонденция и „не сваляне“ от негова страна, решихме да се видим на днешния ден преди две години в 7 ч. пред пицария Уго. И макар да не ядохме пица, се целунахме. Любов отвсякъде.

Гаджета на първа среща :) След месец отидохме  на море. И вече живеехме заедно. През октомври решихме да имаме дете. Двете чертички ни изненадаха на 30 декември същата година.

На следващата – 2008г.  на 28.08 момчето ни се роди.

Най-прекрасните две години в живота ми. Най-прекрасните същества в живота ми.

Двамата ми мъже…

Колко ги обичам…

Обичам ви!

П. С. не е чудно това за очите… милото ми има най-страхотните сини очи…океани от любов… а усмивката е събрала и ти дарява най-голямото щастие щом те озари… Обичам те…