От години използвам google с голямо удоволствие. И продължавам да го правя, макар и с леко разочарование.

Имам няколко акаунта в gmail. Първият ladymarina@gmail.com, който регистрирах преди доста време вече не притежавам.

Кражба.

Отначало го използвах за кореспонденция, но по-късно като регистриращ (в различни сайтове, които изискват мейл за регистрация).

В него няма нищо ценно, но си е беше мой. Някой е влязъл в личното ми пространство, грубо, с взлом и го е откраднал.

Морал. Няма такова нещо.

Подлост. В природата се познава дори и при животните.

Джунгла. По-силният оцелява казва мъжа ми.

Човек. Не, ние не сме животни.

Наивна. Да, ще ми се да вярвам в доброто у хората и въпреки това да оцелявам. Правя го. Коства ми усилия. Но го правя.

Гняв. Че „по-силният“ не успява по моя начин, но го прави и за моя сметка.

Най-вероятно е нищо лично. Да, но аз го приемам лично.

Блогът ми е предимно насочен към българоговорящи. И макар да е нищожна вероятността да се прочете от подходящия, имайки предвид, че може и да не е българин или четящ ме, все пак искам да му кажа:

„Надявам се  си доволен, защото това не е победа за теб, а падение. Радвай се сега, защото справедливостта е навсякъде и може да те връхлети по всяко време.“

Писах до google team. Нищо.

Имат и Account recovery form с някои невъзможни за отговор въпроси. Невъзможни поне за мен. Отговорих, но отново нищо.

Макар да имам неоспорими доказателства, че пощата е моя, за тях е недостатъчно.

Ок. Не е нужно да ми я връщат. Нека я деактивират. Да, така би било честно.

Оставям отворен въпроса, но колкото повече време минава, толкова вероятността да има подобаваща развръзка тази история намалява.

Е, ще се примиря в крайна сметка, но неприятното чувство си остава.

Кражба Номер 2

Рецептите които описвам тук  са вдъхновени от нещо видяно, усетено, или прочетени от списание, книга, някой кулинарен блог, или такива, чиито автор не е известен. В началото на пост с рецепта давам кратко описание на ястието и ако рецептата е нечия, задължително упоменавам чия е.

Всяка от тях е приготвена лично от мен. Заснета, опитана, описана тук, често променяна по мой вкус и усещане.

За всяка една съм се потрудила, вложила съм много старание и любов в приготвянето.

Каква беше изненадата ми, когато Пете (едно морско много усмихнато същество {pozdravi Pete}) лично ми се обади с информация, че ето  тази дама Филипа Христова е откраднала, копирала, преписала и т.н.  моят вариант за Шоколадова торта.

Да, тази рецепта е на GoodFood. НО и за нея важи написаното по-горе.

Да, щом е на GoodFood може да я пише в блога си. НО нека я намери първо, после преведе. Ако го направи, ще види, че написаното там е различно. Ще види и, че снимката, която е сложила е моя.

Да, не претендирам, че рецептата е моя. Претендирам, че съм абонирана за GoodFood (за сайта им навън) прочела съм рецептата, превела съм я на български, приготвила съм тортата, снимала съм я, опитала съм я, променила съм излишното, или съм добавила необходимото и затова смея да я споделя тук. Без да броим времето, енергията, желанието отнели ми да направя това.

Заставам 100% зад думите си.

Смее ли тя да го направи?

Едва ли.

Е, извинявам се, променила е заглавието. За него не претендирам.

Уважавам това, което правя, уважавам и работата на другите, очаквам същото и към мен!

Нищо в блога ми не може да се използва/копира/краде (и производните) с комерсиална цел без моето съгласие!

И в заключение – интернет е  пространство, където хората се чувстват свободни. Но не е така. И там, както навсякъде си има правила и закони. Нека ги спазваме. За един по-добър свят.