От години използвам google с голямо удоволствие. И продължавам да го правя, макар и с леко разочарование.

Имам няколко акаунта в gmail. Първият ladymarina@gmail.com, който регистрирах преди доста време вече не притежавам.

Кражба.

Отначало го използвах за кореспонденция, но по-късно като регистриращ (в различни сайтове, които изискват мейл за регистрация).

В него няма нищо ценно, но си е беше мой. Някой е влязъл в личното ми пространство, грубо, с взлом и го е откраднал.

Морал. Няма такова нещо.

Подлост. В природата се познава дори и при животните.

Джунгла. По-силният оцелява казва мъжа ми.

Човек. Не, ние не сме животни.

Наивна. Да, ще ми се да вярвам в доброто у хората и въпреки това да оцелявам. Правя го. Коства ми усилия. Но го правя.

Гняв. Че „по-силният“ не успява по моя начин, но го прави и за моя сметка.

Най-вероятно е нищо лично. Да, но аз го приемам лично.

Блогът ми е предимно насочен към българоговорящи. И макар да е нищожна вероятността да се прочете от подходящия, имайки предвид, че може и да не е българин или четящ ме, все пак искам да му кажа:

„Надявам се  си доволен, защото това не е победа за теб, а падение. Радвай се сега, защото справедливостта е навсякъде и може да те връхлети по всяко време.“

Писах до google team. Нищо.

Имат и Account recovery form с някои невъзможни за отговор въпроси. Невъзможни поне за мен. Отговорих, но отново нищо.

Макар да имам неоспорими доказателства, че пощата е моя, за тях е недостатъчно.

Ок. Не е нужно да ми я връщат. Нека я деактивират. Да, така би било честно.

Оставям отворен въпроса, но колкото повече време минава, толкова вероятността да има подобаваща развръзка тази история намалява.

Е, ще се примиря в крайна сметка, но неприятното чувство си остава.

Кражба Номер 2

Рецептите които описвам тук  са вдъхновени от нещо видяно, усетено, или прочетени от списание, книга, някой кулинарен блог, или такива, чиито автор не е известен. В началото на пост с рецепта давам кратко описание на ястието и ако рецептата е нечия, задължително упоменавам чия е.

Всяка от тях е приготвена лично от мен. Заснета, опитана, описана тук, често променяна по мой вкус и усещане.

За всяка една съм се потрудила, вложила съм много старание и любов в приготвянето.

Каква беше изненадата ми, когато Пете (едно морско много усмихнато същество {pozdravi Pete}) лично ми се обади с информация, че ето  тази дама Филипа Христова е откраднала, копирала, преписала и т.н.  моят вариант за Шоколадова торта.

Да, тази рецепта е на GoodFood. НО и за нея важи написаното по-горе.

Да, щом е на GoodFood може да я пише в блога си. НО нека я намери първо, после преведе. Ако го направи, ще види, че написаното там е различно. Ще види и, че снимката, която е сложила е моя.

Да, не претендирам, че рецептата е моя. Претендирам, че съм абонирана за GoodFood (за сайта им навън) прочела съм рецептата, превела съм я на български, приготвила съм тортата, снимала съм я, опитала съм я, променила съм излишното, или съм добавила необходимото и затова смея да я споделя тук. Без да броим времето, енергията, желанието отнели ми да направя това.

Заставам 100% зад думите си.

Смее ли тя да го направи?

Едва ли.

Е, извинявам се, променила е заглавието. За него не претендирам.

Уважавам това, което правя, уважавам и работата на другите, очаквам същото и към мен!

Нищо в блога ми не може да се използва/копира/краде (и производните) с комерсиална цел без моето съгласие!

И в заключение – интернет е  пространство, където хората се чувстват свободни. Но не е така. И там, както навсякъде си има правила и закони. Нека ги спазваме. За един по-добър свят.

На 06.02.2009 г. лепнах вирус от Skype. По-надолу ще разкажа малко и за вируса.

Имам се за човек със сравнително добра интернет култура (може би твърде относително казано, но като цяло е така) и разбира се аз съм си виновна, че отварям съмнителни файлове получени от мой контакт от Skype.

Нищо не може да оправдае непредпазливостта ми в случая.

НО!

Skype е програма, имаща настройки, които не позволяват така, както останалите от нейния вид да забраниш или позволиш трансфера на файлове.

Изобщо липсва такава настройка.

Интересно защо…

Не вярвам да не могат да я  напишат. Не вярвам и да са я пропуснали без да искат.

В такъв случай за мен хората зад Skype подпомагат разпространението и заразяването компютрите на потребителите си с вирусни програми.

Skype е съучастник на вирусописачите. Мхм, точно така си мисля.

Тази програма изначало не я харесвам. Чудя се защо стана толкова масова и модерна… И всеки има акаунт там.

Защо и аз имам акаунт там?

Искам да се чуя с някой познат онлайн и го питам за номера му в ICQ.

Ама, какво било това „ICQ“ … То било много трудно. Не можело ли в Skype… (Тук искам да вметна, че ICQ е далеч по-лесно за използване от Skype. )

И така с десетки хора…

Брех… Казах си – Ок. Ще си инсталирам и аз тази прословута програма.Явно няма да успея да накарам никого да работи с ICQ.

Инсталирах я. Мъчих я, мъчих я. Ма, не ми харесва. И само от немай къде я оставих, че всички по Skype искат да си общуваме.

Ок, общуваме си. Дори накарах и мъжа ми да си направи акаунт в скайп. Той отначало бе върл противник на Skype, каквато бях и аз, но накрая се съгласи.  И така и двамата вече имахме Скипито.

И в един ден получавам файл от доказан човек в контакт листа ми. Не проверих файла с антивирусната, а директно го стартирах. Оказа се, че е „ехе“. Вирус, който още със стартирането си, изпрати на всички от контакт листа ми същия файл, който получих аз. И се започна алармирането на антивирусния софтуер на компютъра… Трояски кон, дето работи като proxy сървър. Кофти. Няма изчистване.  Преинсталирахме windows-а. Е, получи се.

Оказа се, че човека от когото, съм получила файла, дори не го е пращал… Просто той има същия вирус…

Повече никакво получаване на непроверени файлове. Даже никакво получаване на файлове изобщо! Ще ми се да кажа и никакъв Skype. Да. Никакъв Skype засега. Ще им пиша да си оправят настройките. Не да ги оправят, а да прибавят една много важна настройка за трансфера на файлове. Не е сложно. Само да искат.

Казах ли вече какви мизерници са вирусописачите? Ако съм пропуснала случайно: Вирусописачи, големи сте скапаняци!