Мина доста време от последния ми пост за Алек.

И оправдания мога да си намеря всякакви, но не е нужно. Казвам си, че ще запомня всичко интересно, всяко негово действие или странна дума… но знам, че няма. Затова трябва да го запиша.

Алек започна да посещава ясла в началото на май. Това истински го забавляваше. Ходеше с удоволствие. Но започна да боледува. Общо взето повече време си беше вкъщи, отколкото на ясла. И така от месец и половина сме си заедно. Аз опитваща се да лавирам между него, фото студиото и задълженията вкъщи, като че ли почти успявам. С помощ от близките…

Не ми остава време за почивчица и нищоправене обаче… никак. Но това е тема за Алек.

Малкият герой в продължение на месец изболедува две кашлици, гнойна ангина, херпангина… а между другото му растат 2 броя кътници. Броя на зъбите вече е 18. Юхууу… остават само още 2! И много вярвам, че щом изникнат и те, боледуванията ще намалеят значително.

Миналият месец го питам: „Алек, ти българин ли си, бе, мамо?’ – а той ми отвръща: „Не, бъгаин! Онарникар! С най-френското „Р“. (пожарникар)

Големи са сладури, щом проговорят. Прекрасно е, че мога да наблюдавам и вземам участие  в израстването на един човек. Да видя всеки един етап от развитието му. Истинско щастие.

Яслата поне го научи да използва гърне. Моите опити бяха безуспешни, след като изведнъж реши, че гърнето е кола… Опитвах още малко известно време, после пак периодично го пробвах, но сякаш не беше готов. Оставих го сам да реши. И преди месец това се случи. Поиска си сам. Оттогава сме без памерс. Истинска победа! Казва си сам – „Гънето, мамо!“ , „Има пиш“ , „Има ако“ ,  дори се събува и сяда сам… По този повод, вчера свърши голямата работа и каза: „Мамо, иж! Гомано ако!“ :D

Освен това може да се храни сам. Пак по негово желание. Това от по-отдавна го може, но сега го е осъвършенствал и го прави почти без да се изцапа.

Иска всичко да прави сам. Всичко. Като каже: „Але, сам!“ и край! Слиза по стълбите без опора – сам. Качва се с и без упора – пак сам.

Обува обувки, ту наопаки, ту както трябва. Е, най-често не неговите…

Мноого отдавна рисува кръг. По-интересното обаче е, че от сламка за пиене прави триъгълник, пак сам, при това без съм му показвала подобно нещо. След като творението е готово казва: „Мамо, иж! Але, има даноник!

Танцува много сладко и смешно. И пее. Хахаха, да! Даже и на английски.

Много обича да гледа детски филмчета. Казва им – „детиките“. Има си разни любимци. Преди, когато го даваха по Disney Channel много харесваше Lazy Town – Спортакус по-специално. Сега Матю му е любим. Онзи Матю, от колите. Сещате се, светкавицата Маккуин… Кофти момент обаче е, когато детското свърши… или „добрите“ са в опасност. Определено не му харесва.

Голям ми е помощник. Простира заедно с мен. Обикновено закача щипки на вече прострени дрехи…

Обича да се къпе, но не и да му мият главата. Затова оставям това упражнение за накаря :) И щом дойде „зора“ казва: „Мамо, хавлията! Мамо, готов си!“ в отчаян опит, че ще приключа на мига…

Кротко и добро дете е. Много е умен. Обича да му обясняваш, да му четеш. И е голям бърборан. Постоянно обяснява нещо… “ Ключовете, тука, копето, Але тиска! Колата ори, ватата.“  Инициативен е и припрян. Като майка си. Ама това не е лошо. :P „Паноивата, така аботи. Въти (и показва с ръцете как). После дехите моки. Але постира балкона типките, съхнат.“

Мания му е да маха гумите от количките си. Огромна. После ми ги носи и казва: Мамо, гумите, счупили. Мама, прави.“

Ако му облечеш нещо с цип, все трябва да е закопчан. Иначе не може! „Але, копава!“

Обича да чисти. „Але, чисти!“

Отваря и затваря вратите сам. Застанал на пръсти и с огромно усърдие стига заветната дръжка и отваря… „Але, ори, атата.“ Помънкал ключовете и ги пъха в ключалката. Скрихме ги, та да не се заключи…

Или – „Мама Нана пинка. Татко ти будил. Мамо, таваай!“ ; „Але, гае тука. Мама, чедне там“  Командва си, здраво :)

„Лили (това е фризьорката) стигва косата.  Алек хубав!“

Хубав е разбира се! :D И много го обичаме!

Дойде и първият Рожден Ден на малкото ми момче.

Измина една година откакто го очаквахме с нетърпение да се роди. Колко малък беше… а сега е така пораснал.

За 1 -та му годинка го заведохме на море. На Созопол. Точно на 28.08.09 г.

Вероятно няма да си спомня съзнателно нищо, но се отрази страхотно както на него така и на нас. Много порасна с това моренце :)

Страхува се от водата, защото морето е шумно и огромно вероятно. Но го беше страх и първите пъти на душа, а бързичко свикна.

Казва на морето „Мъне“ и го сочи. Мъне -то казвало „Бууу“.

Сутрин като се събуди в 7 без нещо, точно по време на изгрева, веднага иска да го гушна. Имахме гледка към морето точно на изток. Сочи към прозореца и казва „Мъне“. Иска да го водя да го гледа.

На „Мъне“-то направи две самостоятелни крачки към баща си. Но за сега не е проходил. Очаква се скоро.

Имаше много деца. Игра на воля. Опълзя целия плаж. Опитвахме да го примамим във водата, за което бях седнала на брега, където вълните заливат пясъка. Идваше към мен, но щом водата заприиждаше, Алек веднага запълзяваше в обратна посока. И така на гоненица си играеше с морето.

Иначе от далеч прави цоп-цоп с ръчичка по водата…

Вирусчета по курортите, колкото искаш… И Алек си хвана едно, но за това друг път.

Алек започна да се обръща към хората. Преди казваше мама, тате, баба и т.н. Сега, когато иска да му обърна внимание директно казва Мамоо, на татко си Татте, и на съответните  Бабоооу или Дедоооу… Научи и думата Бате, но нея я използва и за двата пола :) Може би мисли, че децата са бате :)

Една сутрин му показвам една лопатка за пясък и обяснявам „Това е л-о-п-а-т-к-а“ , а той отвръща „Патка“. Голям смях падна :)

Много си пада по колите, по колелата и по всичките им разновидности, детски или за големи. Казва им „Буу“ и започва да имитира с ръце въртене на кормило. Това последното, защото дядо му Христо го научил в неговата кола на шофьорското място как се шофира и върти волана. Естествено Алек е запален до безкрайност и сега постоянно иска да го прави при всяка възможност и съзерцаване на автомобил :)

Ако намери дупчица или някой малък дефект, където и да е, веднага пръстите му са там… И се почва човъркане. И понеже знае, че не трябва, поглежда ни, посочва мястото, казва „Неее!“ и продължава да го пипа… Сладурко!

12 зъбчета са вече на хоризонта. Още 8! Давай момче!

Изкарахме цели 10 дни на Созопол. После още 4 в Казанлък. Преди морето 1 в Пловдив. Прибрахме се наскоро… голямо обикаляне, 1100 км навъртяхме.

Толкова е миличък :)

Третото зъбче на Алек се показа на 13.03.2009 г. Малко го поизмъчи, но вече е факт!

Напоследък прави опити да пълзи. Засега успява назаден като раче. :) Скоро очакваме и напред.

Толкова много зъбчета… затова и нашето момче се храни с пюрета, попари, каши…  Вече ги харесва. Но това, след като разбра, че и те са хранителни, а не само млякото на мама. Малко ще ми липсва кърменето… Има една особена връзка между майката и детето тогава. А и толкова го успокоява… Но вече е голям!

От утре започваме четвърт твърдо сварен жълтък.

Миналата събота получи мноого подаръци от Милкана. Това е майката на Борисето. Много ги обичаме и тях.

Напоследък е научил (от майка си със сигурност) да казва „Айде!“

Много се забавляваме :)

Това е от поредицата “Алек вече може сам”.

Нашето момче вече казва мам-ма, баба, тата, дада :)

Дааааа, колко хубаво ми стана като чух отчетливо мам-ма!

Имаме първите стъпки в проговарянето.

Расте му поредното зъбче – 3-то. Малко го мъчи. Но няма как! Това е част от порастването :)

Ния

Алек, ще си има братовчедка -  малката Ния. Днес се е разбрало.  Мама Деси е в 19 седмица, а бебка е 281 грама. Казали, че има дълги крака… Каква мадама ще стане….Ще я видим към края на юни.  Ще си играят на воля малките ни наследници. Да са ни живи и здрави.

Роден на 28.08.2008 г.  в 8:51 ч. в град София – болница Лозенец.

3110 гр. 49 см.

Малък, хубав, с отворени очета и всичко си има :) Едно малко вързопче ми показаха в болницата. Цялият овит в бели пелени. И гледа. Какво ли вижда…? Какво ли си мисли…? Как ли се чувства? Още няколко часа и ми го дадоха да си го гушна, да си е пак при мен. И след няколко дни си бяхме в новият ни дом при татко, тримата.

Много го обичаме, малкото ни мишле.

Днес 27.01.2009 г. Алек се обърна сам. От гръб по корем. ХА! Голям е вече голяяяям!

Освен това си има две малки зъбчета.

Едното го видях на 07.01.2009 г. Другото,  леля му Деси и чичо му Емо на 22.01.2009 г.

Две зъбчета бели, най – отдолу, по средата.

И хапе. И себе си хапе и мен.