В неделя, чудейки се какво да направя за закуска ми попадна последното списание на Good Food, което между другото е с нова два пъти по-ниска цена и разбира се е по-мъничко, но пък ще излиза два пъти месечно, което си е чудесно, особено, защото е много по-достъпно :) Много по-та станаха, но се надявам да е все по, особено с новия си редактор, която се радвам, че ще допринесе за по-хубави снимки (за тукашните става дума, не тези, които идват отвън :) )

Ta, за закускатааа :)

В списанието заглавието е „Затворени сандвичи с къпинов кадифен сироп“. За този сироп има и рецепта някъде из списанието, но за него нямаше време, нямах меко сирене с висока масленост, затова реорганизирах рецептата с продукти, които имах, наместо сироп използвах сладко от ягоди, а сиренето замених с натурално топено сирене. Ето я и рецептата /мой вариант/.

Продукти: (за 4 сандвича) 4 яйца, 100 мл. прясно мляко, 1-2 ч. л. ванилова есенция (около 2/3 от шишенцето), 2 с. л. захар, 100 гр. натурално топено сирене, 2 с. л. пудра захар, 8 филии вчерашен или по-стар хляб, 100 гр масло, сладко от ягоди за намазване на филиите (само за едната филия от сандвича), сладолед за сервиране (по желание);

Начин на приготвяне: В купа разбийте яйцата, млякото, ваниловата есенция и захарта (но не и пудрата захар, тя е за плънката). Съобразете купата да е достатъчно голяма, за да може да потопите цяла филия вътре.

Разбийте сиренето и пудрата захар отделно до смес, подходяща за мазане. С нея намажете 4 от филиите, намажете и с ягодовото сладко и ги покрийте с останалите 4 филии.

В тиган загрейте маслото, докато стане на пяна.

Поставете сандвичите в течната смес (яйцата, млякото и т.н) за по приблизително 30 секунди от всяка страна преди да ги поставите за пържене в тигана.

Пържете до златисто ( по 3-4 минути от всяка страна).

Срежете на половина и сервирайте със сладолед.

Лесно, бързо, ароматно и вкусно!

В събота се чудех какво да направя за закуска. Имаме си традиция да ядем палачинки . Този път обаче исках нещо различно. И макар да са толкова вкусни, че да не могат да ти писнат, понякога искаш да поразнообразиш.

Потърсих из едни архиви на майка ми, които тайничко си присвоих. Разлиствайки ги открих рецепта за сиренки.

Станаха, лесно, бързо и се оказаха невероятно вкусни. Идеална съботна закуска.

Продукти: 500 гр. брашно; 1 кофичка кисело мляко; 1,5 ч. л. сода за хляб; 3 яйца; 300 гр. (може и 400, търпи много)  сирене; 150 гр. масло. Сусам по желание.

Начин на приготвяне: Загрейте фурната на 200 градуса по целзий.

Объркайте содата с киселото мляко.

В дълбок съд сипете брашното, киселото мляко, натрошеното сирене, 3-те яйца.

Разбъркайте хубаво с лъжица (може да използвате дървена),  докато се смесят добре всички продукти.

Със супена лъжица гребнете от тестото (то става малко лепкаво) и наредете в тава (предварително сложете върху нея хартия за печене) .

Оставяйте по 1 пръст разстояние между сиренките.

На всяка сиренка поставете с натиск в средата по малко масло. По желание поръсете със сусам.

Може да оставите 10-тина минутки да втаса тестото, но не е задължително.

Печете до зачервяване (около 20-30 минути). От това тесто се изпичат 2 големи тави със сиренки.

Хапнахме ги с любимия „понкот“ на Алек и мед.

Невъобразимо вкусен, лек и лесен сладкиш!

Тези дни получих списанието на good food. Във всеки брой Гордън Рамзи (този от кухнята на ада… ако някой се сеща) представя по някоя префърцунена рецепта. Префърцунена за мен. Не си падам по разни изкълчени и усложнени ястия. Изискват ми време, средства и желание, каквито за тях нямам. Обичам лесни, семпли, вкусни и бързи ястия. Каква изненада, този път Гордън ми е приготвил точно такова…като никога :D

Е, Рамзи, знаем, че си чудесен всеобщо признат готвач, но това е положението при мен :) при това с най-добри чувства :)

Невероятно добре ме изненада щом видях снимките още, след това прочетох и самата рецепта и реших да приготвя сладкиша. Той го е нарекъл „Многолистен сладкиш с ягоди и бял шоколад“ . Моето предложение е с банани и обикновена ванилия наместо ванилова шушулка (така и така никога не мога да се сдобия с такава, но това е друг въпрос).

Страхотен е десерта с най-различни вкусове, богат и същевременно лек, въпреки сметаната. Препоръчвам го горещо!

Продукти: малко брашно за поръсване; 6-7 с. л. захар (+ още мъничко за поръсване); 400 гр. бутер тесто; 300 мл. течна сметана за разбиване; 2 пакетчета ванилия; 500 гр. ягоди; 1 банан; 1 кафена лъжичка ситно настъргана кора от лимон; 80 гр. бял шоколад;

Начин на приготвяне: За блатовете: Загрейте фурната на 200 градуса. Оставете тестото извън хладилника за кратко, за да може леко да се стопли, така ще можете по-лесно да го разточете. Върху леко набрашнена и поръсена с малко захар повърхност разточете тестото на правоъгълник с размери малко над 28х30 см. (В последно време продават печките за готвене с едни стандартни тави, големи  и черни за такъв размер става дума, точно толкова, че да се побира в такава тава.)  Покрийте тава с горния размер с хартия за печене, поръсете отгоре с още захар и преместете внимателно тестото отгоре.

Поръсете отгоре със захар и покрийте с още един лист хартия за печене и друга тава (ако имате със същите размери би било идеално), за да затисне и тежи върху тестото. Идеята е да се получи хрупкаво и остане тънко, не да бухва. Печете 25-30 мин. до златисто. Когато е готово, извадете от фурната и оставете да изстине.

За плънката: Разбийте сметаната с 5-7 с.л. захар (може и по-малко от това) и ванилиите на твърда пяна. Почистете ягодите и ги нарежете на четвъртинки (или по-малки парченца, в зависимост от големината на ягодите). Нарежете банана на кръгчета с дебелина 5мм. Добавете лимоновата кора, разбъркайте и приберете сместа в хладилник до сглобяването.

Когато тестото се охлади напълно, отрежете краищата (най-вероятно се е разширило от печенето и краищата са се понакъдрили малко, целта е отново блата да стане с първоначалната идея за размери) Нарежете го на три еднакви правоъгълника. Най-лесният начин, за да го направите е да изрежете първия и да го наложите върху втория, след това и върху третия.

Сглобяване: Покрийте единия правоъгълник с половината смес и я загладете с лъжица. Отгоре поставете втория блат и внимателно натиснете надолу. Покрийте и втория блат с останалата смес и настържете бял шоколад  (половината) отгоре. Сложете последния блат и отново притиснете внимателно, докато пълнежа леко се подаде отвън. С тъпата страна на нож изравнете плънката с блатовете, така че да се запълнят празнините. Намажете сладкиша отстрани с изпадалата отстрани плънка, така че настъргания шоколад да полепне. Настържете на ситно бял шоколад по всички видими страни. С нож залепете падналите долу стърготини по страните на десерта.

Охладете отново…или не… :)

Напоследък често гледам една телевизия, която пуснаха наскоро – FLN (fine living network). Страаашно ми харесва. Нещо от сорта на Travel&Living но преведена, което не е толкова важно. По-важното е, че предаванията ми допадат повече. Какви са темите? Изкуство, Мода, Пътувания, Храна, Дизайн, Декор…

Ето ги и любимите ми, но не точно в този ред…някои се бият за едно място…:

1.   A place in the sun Представят най-различни прекрасни места по света. Имоти в продажба и купувачи за тях.  Във всеки епизод клиента разглежда по 6 имота в рамките на бюджета, който е обявил. Разглеждаме ги и ние. Това ми дава един различен поглед над света. Възможност да се докосна и до други култури, да видя начина им на живот, ред и светоглед. Дава ми възможност да видя и цените на имотите, спрямо какво се определят и т.н. Видях и че апартамент като този, в който живея струва 2-пъти повече тук, отколкото на красив остров в Гърция на брега на морето… Даде ми възможност да мечтая още… Даде ми тема за размисъл…

2. My parent’s house Това е предаване, което има общо с номер 3 по-долу. Те са предавания за дизайн. Най-често за дизайн на 1 стая в къщата на хора, кандидатствали стаята им да бъде ремонтирана, преобзаведена, стилизирана в съответното предаване… Интересни идеи и красота могат да се видят там.

3.  Divine design Виж по-горе ;)

4. World’s most extreme homes Предаване за най-невероятните къщи, които сте виждали. Можете да видите построени и подредени със стил, замисъл и красота къщи, можете да видите и такива, които са абсолютен кич и лудост. Но това е без значение… При всички случаи се обогатявате откъм нещо, което не сте и подозирали, че съществува…

5. Easy entertaining with Michael Chiarello Кулинарно предаване. Готвачът е завладяващ. Готви с лекота. Всичко изглежда много по-различно от българските кулинарни шоута… Човекът готви от дома си. Всичко изглежда мноого вкусно допустимо и същевременно нестандартно. Рецептите не се предлагат така както сте свикнали. Всичко става на момента, но веднага се запомня. Интересното при него е, че на абсолютно всяка храна, която приготвя, без значение дали е солена или сладка, добавя сол и пипер…Ето откъде научих и за рецептата, която представям днес. Е, не е съвсем същата, но това е положението :)

Продукти: спагети като за 2-ма (ще пропусна количеството, защото за всеки е индивидуално); 1 голяма глава лук; 150 -180 гр. бекон; 125 гр. масло; 1/2 консерва (или повече, зависи колко сос предпочитате) доматено пюре; 200 гр. кашкавал; малко пресен босилек (или сушен); щипка-две смлян черен пипер;

Начин на приготвяне: Сварете спагетите. Обелете лука и го нарежете на полумесеци. Нарежете на тънки ивици бекона. Запържете ги отделно до златисто, като за мазнина използвате маслото. Половината за бекона, другата половина за лука. Когато са готови ги смесете и към тях добавете доматеното пюре. Разбърквайте  периодично. Прибавете ситно нарязания босилек и 1-та щипка черен пипер. Разбъркайте. Нека покъкри 10-тина минути. Ако се сгъсти твърде много добавете малко от водата на спагетите. Накрая настържете 2/3 от кашкавала в соса и оставете на огъня, докато се разтопи. През това време бъркайте, след което свалете от огъня. Прецедете спагетите и ги объркайте със соса. Отгоре настържете останалия кашкавал и поръсете с щипка черен пипер. Украсете с няколко листенца босилек.

Колко лесно…

От години използвам google с голямо удоволствие. И продължавам да го правя, макар и с леко разочарование.

Имам няколко акаунта в gmail. Първият ladymarina@gmail.com, който регистрирах преди доста време вече не притежавам.

Кражба.

Отначало го използвах за кореспонденция, но по-късно като регистриращ (в различни сайтове, които изискват мейл за регистрация).

В него няма нищо ценно, но си е беше мой. Някой е влязъл в личното ми пространство, грубо, с взлом и го е откраднал.

Морал. Няма такова нещо.

Подлост. В природата се познава дори и при животните.

Джунгла. По-силният оцелява казва мъжа ми.

Човек. Не, ние не сме животни.

Наивна. Да, ще ми се да вярвам в доброто у хората и въпреки това да оцелявам. Правя го. Коства ми усилия. Но го правя.

Гняв. Че „по-силният“ не успява по моя начин, но го прави и за моя сметка.

Най-вероятно е нищо лично. Да, но аз го приемам лично.

Блогът ми е предимно насочен към българоговорящи. И макар да е нищожна вероятността да се прочете от подходящия, имайки предвид, че може и да не е българин или четящ ме, все пак искам да му кажа:

„Надявам се  си доволен, защото това не е победа за теб, а падение. Радвай се сега, защото справедливостта е навсякъде и може да те връхлети по всяко време.“

Писах до google team. Нищо.

Имат и Account recovery form с някои невъзможни за отговор въпроси. Невъзможни поне за мен. Отговорих, но отново нищо.

Макар да имам неоспорими доказателства, че пощата е моя, за тях е недостатъчно.

Ок. Не е нужно да ми я връщат. Нека я деактивират. Да, така би било честно.

Оставям отворен въпроса, но колкото повече време минава, толкова вероятността да има подобаваща развръзка тази история намалява.

Е, ще се примиря в крайна сметка, но неприятното чувство си остава.

Кражба Номер 2

Рецептите които описвам тук  са вдъхновени от нещо видяно, усетено, или прочетени от списание, книга, някой кулинарен блог, или такива, чиито автор не е известен. В началото на пост с рецепта давам кратко описание на ястието и ако рецептата е нечия, задължително упоменавам чия е.

Всяка от тях е приготвена лично от мен. Заснета, опитана, описана тук, често променяна по мой вкус и усещане.

За всяка една съм се потрудила, вложила съм много старание и любов в приготвянето.

Каква беше изненадата ми, когато Пете (едно морско много усмихнато същество {pozdravi Pete}) лично ми се обади с информация, че ето  тази дама Филипа Христова е откраднала, копирала, преписала и т.н.  моят вариант за Шоколадова торта.

Да, тази рецепта е на GoodFood. НО и за нея важи написаното по-горе.

Да, щом е на GoodFood може да я пише в блога си. НО нека я намери първо, после преведе. Ако го направи, ще види, че написаното там е различно. Ще види и, че снимката, която е сложила е моя.

Да, не претендирам, че рецептата е моя. Претендирам, че съм абонирана за GoodFood (за сайта им навън) прочела съм рецептата, превела съм я на български, приготвила съм тортата, снимала съм я, опитала съм я, променила съм излишното, или съм добавила необходимото и затова смея да я споделя тук. Без да броим времето, енергията, желанието отнели ми да направя това.

Заставам 100% зад думите си.

Смее ли тя да го направи?

Едва ли.

Е, извинявам се, променила е заглавието. За него не претендирам.

Уважавам това, което правя, уважавам и работата на другите, очаквам същото и към мен!

Нищо в блога ми не може да се използва/копира/краде (и производните) с комерсиална цел без моето съгласие!

И в заключение – интернет е  пространство, където хората се чувстват свободни. Но не е така. И там, както навсякъде си има правила и закони. Нека ги спазваме. За един по-добър свят.

* Преди да прочетете тази рецепта – пробвайте  най-добрата шоколадова торта, която съм опитвала. По-лесна е, по-вкусна е, просто невероятна!

Намерих тази рецепта в good-food, от които често взаимствам рецепти и експериментирам. Сполучливите споделям тук. Тази е една от тях. Ще направя тази торта отново, но с някои забележки, които ще обясня по-надолу.

Продукти: За тортата: 250 гр. масло; 300 гр. захар; 100 грама брашно; 100 гр. самонадигащо се брашно; 5 яйца; 300 гр.  натурален шоколад; За глазурата: 200 гр. заквасена сметана; 200 гр. шоколад (по оригинална рецепта е отново натурален, но аз препоръчвам млечен шоколад).

Начин на приготвяне: Загрейте фурната на 140 градуса по целзий.

Смесете едното брашно с другото.

Разбийте маслото и захарта в дълбока купа, докато сместа стане пухкава.

Прибавете яйцата едно по едно, и продължете да разбивате.

Ако сместа започне да се разделя, прибавете една-две супени лъжици брашно.

Добавете предварително разтопения и леко охладен натурален шоколад, като продължите разбъркването.

Сложете останалото брашно.  Разбъркайте добре, до хомогенна смес.

Изсипете сместа в 20 см. тава, или каквато имате (както направих аз, но колкото по-широка е тавата, толкова по-малко време се пече тортата), която предварително сте намазнили. (ЗАБЕЛЕЖКА! можете да изпечете тортата в две по-малки, отделни, еднакви по размер и форма тавички, вместо в една по-голяма [горещо препоръчвам този вариант, защото съм изпробвала и двата] така ще пропуснете разделянето на блатовете описано по-долу (понякога това разделяне не е съвсем успешно…) )

Печете 1 ч. и 30 мин. Готовата торта трябва да се е надигнала и с коричка отгоре.

Охладете я и след това я извадете от тавата.  Разделете тортата хоризонтално, т.е. на два блата. За разделянето може да използвате дълъг здрав конец, като предварително с нож маркирате мястото на разреза по цялата дължина.

За да направите глазурата, внимателно разтопете шоколада заедно със заквасената сметана. Изстудете, докато стегне леко. Разстелете част от сместа между двата блата а останалата част разнесете с шпатула върху тортата. Изстудете тортата