Скоро не съм писала за милото ми момче. Ето го. Пораснал още.

Като ме погледне с красивите си очи и повдигне леко вежди, така ме умилява. Сякаш ми казва „Мамо, ама аз не съм… аз какво съм направил…?!? Мило сладурче.

Такъв е бърборан. Безброй думи знае и всичко повтаря като папагалче.

Научил е за бензина и това му е последната мания. Когато ходим на разходка се спира на всяка кола и показва и отваря капачето на резервоара.

Крие се в шкафовете по секцията. Дори съм му отделила един двоен, празен, че ако не е, той ще си го изпразни собственоръчно. Та да си спестя подреждането му по няколко пъти дневно. Като се скрие и леекичко се показва и казва „Етооо“.

Вече научава и глаголите, а не само съществителните.

Носи обувките си за баня и иска – „къпем“. Много любимо негово занимание.

От „Бу“ мина на „Кола“.

Мъню вече е Мето (мечо).

Знае имената на някои роднини.

Сутрин като се събуди и ме повика го вземам при мен на спалнята с надеждата да си поспим още мъничко. Но човечо се е наспал, побутва ме леко, отвива ме и вика „Тава, айдии“ (ставай, хайдеее). И да ми се спи, толкова смешно ми става, че се разбуждам :)

„Мани“ е манджа и си иска когато е гладен.

„Тай“ е чай.

Опитва се да брои. Ти, пете, де (три, пет, две).

Винаги разбира, когато ще излизаме и ми домъква обувките на баща си в хола. Обува едната и почва да щрапа с нея наляво -надясно, докато обяснява – Алее, буте (Алек-обут).

Разбрал, че има избор и когато го питам, дали иска, или директно го карам да направи нещо, заявява категорично „Не!“ , когато не му изнася. Ако е ок, казва „Айдее“.

Знае милион неща и понеже ги научава толкова бързо и изведнъж, а аз очевидно не си ги записвам навреме вече им загубих бройката и не знам кое е ново и кое не. Но е наясно кое за какво е, какво прави, как се казва…

Напоследък забелязвам, че с леснота повтаря думи, докато преди му беше нужно доста повторение на някоя, за да я запомни и възпроизведе.

Учи бързо и с желание. Носи ми книжките, за да четем или изучаваме нови думички. Има едни страхотни книжки на издателство Пан – за думите, за животните, за цветовете с илюстрации вътре за съответното. Много ги харесва и се забавлява.

След три дни става на 1 година и 5 месеца.

Хех, в момента пак е хванал обувките си за баня и ме кара да се къпем :D

Абсолютен танцьор. Пуска си радиото сам и танцува ли танцува, че чак си и пее :)

Знае какво иска, упорит, целеустремен, любопитен, любвеобилен, умен, весел, игрив. Щурчо малък.

Алек вече ходи…

Най-първите му самостоятелни стъпки бяха на морето около рождения му ден.

Опитите му ставаха все по-чести, докато един ден фризьорката зад нашия блок – Лили ми каза „Сега ще го науча да ходи!“

Отдалечи го на 1,50 м от едно самосвалче  и го пусна… И Алек тръгна сам. Оттогава го пишем проходил – на 13 меесеца :)

Прощъпулник направихме вчера (на 28 т.м. ще стане на 14 мес.). Реших да изчакам толкова, за да е по-стабилен.

Ходи си нашето момче.

Щрапа навсякъде и „Нямам спирка човече, аз проходих вече!“ е новото му мото :)

Направихме му вълшебна питка.

Събрахме се цялото семейство Христови.

Хубаво и вкусно беше.

Както е обичая наредихме и нарекохме предмети, от които Алек да избере някой, който да определи бъдещата му професия.

Имаше лаптоп – за компютърен специалист; пари – за финансист; портмоне – за банкер; бижу – за бижутер; бъркалка – за готвач; ксилофон – за артист, музикант; списание – за журналист; книга – за писател; и т. н.

Какво си избра Алек?

Алек първо се насочи към компютъра. После хвана папка с направления от джипито – това ни беше за лекар, след това бъркалката – за готвач, после чукчето на ксилофона, задрънка по него и по лаптопа. Накрая хвана и бижуто.

И въпреки увещанията на дядо му да вземе парите, не можахме да решим какъв точно ще бъде.

Затова нарекохме, че ще е всестранно развита личност.

Много говори. Има си негови думички за всичко.

Око = Коко

Коса = Кока

Коте = Коке

Йори = Ойо

Когато го питаш „Къде е тати?“ отговаря „абО“ Т.е. на работа :)

Може да намига, хихи с двете очи обаче. Голям е сладур.

Когато изтърве нещо на земята реагира с „Аууу!“

Дупка, кола, душ = Бу

Обувките = Буте

Пръчка, чорапи = Пъти

Телефон = Ало

Портмоне = Моне

Мечо = Мъни

Море = Мъне

Шофьор = Бате

Жаба = Аба ( и казвала Кака-Кака (наместо квак-квак) )

Може да пие от шише, чаша, сламка.

Преди два дни се опита сам да си обуе обувката :)

Пораснало е нашето момче и ходи и говори :)

П.п. снимките не са в хронологичен ред.