Това беше преди 10 години. Сега е бълвоч от хора… трудно се наслаждавам на морето. Ще ми се отново да е, както преди. Е, минало-бешело, както казва една приятелка :)

Сега. Сега остава да намерим някоя все още непокътнато местенце. Останаха ли все още такива…? Или да ходя на море през зимата… тогава със сигурност няма да има никого :) Добре е, че винаги има варианти. :)

Колко приятно и топло ми стана да разгледам снимките от море 2010 :) Надеждата е ей там в лъчите на слънцето галещи света :)

Ето няколко снимчици от миналогодишното ни море на Марина Кейп. Не беше особено подходящо времето, но пък беше хубаво. За втората част благодаря и на Мари :* :))))

Много леко, приятно и страхотно вкусно суфле от тиквички.

Продукти: 1 кг. тиквички; 300 гр. кашкавал; 300 гр. сирене; 1 ч. ч. брашно; 3 яйца; 1 ч. ч. кисело мляко;  1 ч. л. сода за хляб; 1/2 ч. ч. олио; копър, чубрица, черен пипер и 3-4 счукани скилидки чесън (или чесън на прах);

Начин на приготвяне: Обелете тиквичките и ги настържете на едро в дълбок съд. Оставете ги за 10-15 мин. в гевгир, за да се изцедят. Върнете ги обратно в дълбокият съд и прибавете брашното, олиото, подправките, обърканото със сода кисело мляко, яйцата, натрошеното сирене и половината от кашкавала (настърган). Объркайте добре.

В намаслена тава изсипете тиквичките. Печете в предварително загрята на 200 градуса по целзий фурна. След 15 мин. прибавете втората част кашкавала, като внимателно го разпределите върху суфлето. След още 15-20 мин. може да извадите от фурната. Или просто печете до зачервяване.

Добър апетит :)))

Освен това е и двоен празник, защото мъжа ми има и имен ден днес!

Преди две години на днешния ден беше слънчево и прекрасно. На края на деня валя дъжд… да, за да ни върви по вода.

Щастлива се чувствам със семейството ми.  Подкрепата на мъжа ми ме прави още по-силна и сигурна. Абсолютно градираме в отношенията си. Плевели има и ще има, но се надявам винаги да имаме сили да ги изкореняваме…

Синът ни е най-прекрасното нещо на света за нас. Запазваме и запечатваме всеки слънчев миг с него. Той е истински Дар. Разглеждам снимки и филмчета с него като по-малък и толкова се натъжавам понякога, защото знам, че тези мигове никога няма да се повторят. Ето защо опитвам да запазя всеки приказен миг! Това ме и вдъхнови да направя Фото Студио Нана … за да мога да разпръсна възможността си да запазвам моментите, да дарявам истински щастливи спомени заключени в снимки…

Доста неща ни се случиха за това кратко време… Все хубави. Има и трудности разбира се, но ги преодоляваме с усмивка и вземаме под внимание истинската радост, която носим, съхраняваме я и продължаваме напред.

Честита ни годишнина!

Тази рецепта е домашна. Винаги съм я правила на око. Наскоро реших да премеря продуктите, които слагам, за да мога да я споделя тук.

Страшно вкусни и ароматни палачинки се получават. Лесно, вкусно и с продукти, които винаги се намират в кухнята ми. Чудесна закуска за уикенда.

Продукти: (за максимум  15 палачинки, ако ги правите тънки като мен и в тиган за предпочитане тефлонов с диаметър 21-22 см.) 2бр. яйца; 1/2 кофичка кисело мляко; 1 равна ч. л. хлябна сода; 400 мл. вода (може и прясно мляко, но и с вода стават чудесни {дори винаги съм ги правила с вода}) 250 гр. брашно (+ 10 – 20 гр. при необходимост); масло за намазване;

Начин на приготвяне: Разбийте яйцата в дълбок съд. Смесете содата и киселото мляко в отделен и разбъркайте добре, прибавете към яйцата. Добавете водата и брашното. Разбъркайте много добре, докато получите хомогенна смес без бучици. Тя трябва да изглежда горе-долу като боза на гъстота. Допълнителното брашно е в случай, че стане твърде рядко, а ако е твърде гъсто, съответно добавяте вода. За начинаещи в смесите – когато започнете да печете ще усетите дали е необходимо да се добави нещо и какво да е то.

Печете в предварително загрят тиган /тефлонов или за палачинки/ на средна температура (при мен възможностите на котлона са от 1 до 6 и винаги избирам 4). Обикновено използвам черпак със стандартни размери, като не го пълня до горе със сместа. Изливам я в тигана и я разстилам с въртеливи движения на китката, докато сместа заеме цялата долна повърхност. Палачинката е готова от едната страна, когато сама започне да се отделя от тигана, тогава обръщате с шпатула и изпичате от другата страна. Като изпечете няколко ще схванете кой е точният момент на обръщане, а и в зависимост от това колко изпечени ги обичате. След изваждане на готовата палачинка намазвате с масло отгоре и така докато сместа свърши…

Това е, поднесете ги с това, с което обичате най-много – мед с орехи (това ми е фаворит), шоколад, конфитюр…

Приятно хапване.

Вродената индиректна ингвинална херния се появява още през първата година след раждането. Среща се по-често у момчета, което е във връзка със спускането  на тестиса в скроталната торбичка. По-често възниква от дясната страна, тъй като спускането на десния тестис винаги закъснява и отвора, през който слиза тестиса остава отворен и след раждането. Това е предпоставка за образуване на херния.

Ингвиналната (слабинната) херния представлява излизане в подкожието на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през ингвиналния канал. Носи името си от анатомичната област, в която се формира. Това е най-често срещаната херния – 75% от всички случаи.

На нашето момче открихме преди около 6 месеца леко подуване (голямо колкото орех) в областта на слабините в дясно на коремчето. Появяваше се, когато се напъва (плач, смях и т.н.) и се скриваше обратно. Без болка.

Педиатърката ни посъветва да го наблюдаваме и ако се увеличава тогава да вземем мерки. Но предoпреди, че е най-вероятно херния. Ако не изчезне, следва оперативна намеса.

Случвало се този вид херния да зарасне сама. Т. е. да се заздрави коремната стена и мускулатура.

Това не стана в случая.

Последва консултация с детският хирург-уролог от Правителствена болница д-р Гайдаров (безкрайни благодарности – справи се отлично).

По негов съвет насрочихме операция за 26.10.2009 г.

Плюсът за хирургична интервенция в ранна възраст е бързото възстановяване и забравяне от страна на детето.

Направихме изследванията необходими за хоспитализация – ПКК, РУЕ, ДКК, урина, К, Na, креатинин, кръвна захар, ЕКГ, кръвна група, време на кървене, време на съсирване.

Две епруветки кръв от вената и една от пръстчето.

Милото… Но той е нашият герой!

Взехме направление N 7  от педиатърката, направихме консултация с анестезиолог.

В неделя вечерта събрахме всичкия кураж, който сме си складирали за такива случаи  и багажа за идната сутрин.

Понеделник.

Рано сутринта сме в правителствена. И тримата. И четиримата – патенцето също е с нас.

Преобличаме го малкото момче с пижама.

В стаята има три легла. Две за възрастни и едно детско. Като дървена кошара, но метално. Има телевизор. Самостоятелнa WC. Тераса. Топло е. Даже твърде топло. Прибираме багажа във вградения гардероб.

Мама придвидливо е взела и няколко колички.

Алек играе, разхожда се, пипа всичко, до което се докопа и не му е забранено, но скоро му омръзва мястото, всичко.

Ситуацията е леко напрегната от очакването.

Знаем, че ще го упоят предварително, преди да го заведат в операционната.

Към 8:15 идва сестрата с малко упойваща течност. Алек я изпива.

Иска да го гушкам през цялото време. През това време той си гушка патето разбира се.

Вече е тежичък, но мама е силна. Свръх силна в такива ситуации. До 15 мин. упойката подейства. Алек е леко замаян, но в съзнание. Спокоен.

8:30 . Време е.

Водя го под съпровод на сестрата до операционната.

Операционната е същата, в която Алек се роди. Добре. Виждал я е, макар преди година, макар и нищо да не помни. (И колко я е виждал, никой не знае, но да кажем „виждал“).

Давам го в ръцете на анестезиолозите. „Аууу, какъв бонбон“ – казват и го въвеждат вътре, че лекаря питал, къде му е „киндера“.

Знаем, че Алек е първи за деня. Знаем, че ще е с пълна анестезия,  интубиран и обдишван. (много термини тип д-р Хаус, но със съвсем лесно значение).

Връщам се обратно в стаята.

Чакаме.

Двама родители, които се страхуват. Дали всичко ще мине добре. От неизвестното най-много.

Страхът за детето ти е най-големият.

Знам, че всичко ще мине както трябва. Но все пак ме е страх. Коремът ми е свит целия. Защо ли страха се крие в корема…?

Минава час. Два.

Не спирам да говоря за каквото и да е. За каквото се сетя. Да не луднем с мъжа ми. Върши работа. Докато ни отвличам вниманието не мислим всяка стотна от секундата за Алек. Само всяка секунда. И това е нещо.

В 11:10 го водят. Една сестра го гушнала, че искал да става от леглото. Една система лежи в скута му. Абоката е на крачето му.

Държи и патенцето.

Щом ме вижда, казва „Мамаа!“ И се разплаква.

Малкият ни герой е добре. Всичко е минало както трябва.

Гушкам си го и го слагам на леглото.

Плаче, но скоро се успокоява.

Галя го по челото и му говоря.

След 30 мин. съвсем излеза от упойка.

Започна пак да бърбори и обяснява за патето, за часовника.

Малко му пречи абоката. Боде го вероятно и боли. Постоянно мърда крачето и пръстчетата. Но няма как. Системата трябва да изтече.

Пак започва да плаче. Свива дясното си краче. Боли го операцията. Свещичка ибупрофен.

Заспива.

Често идват да го проверяват.

В 13 ч. позволяват да започваме да даваме вода по малко.

Не е пил и ял нищо от 21:30 предната вечер.

Събужда се от честите визити за проверка на състоянието му.

Даваме му вода. Приема я без проблем.

Играем с количките. Седнал е и се усмихва.

Чувство на облекчение. За всички.

Пак заспива. И пак го събуждат. Хапва малко. Малко Калпол за обезболяване.

17 часа.

Преобличаме се. Събираме багажа.

Прибираме се вкъщи.

Ура.

Вкъщи е най-хубаво.

Алек се храни и пие вода.

Започва и да играе.

Ходи още същата вечер.

Малко по-кротък е и се гушка повече. Но всичко изглежда добре.

След два дни нямаше и следа от случката. Освен малкият белег, но и той ще изчезне с времето.

Всичко мина добре. Доволни сме. Благодарни. Щастливи.

П. п. Вода = Дода

Отдавна се заглеждам по едни сладкишчета наречени тарталети.

Търсех и формички за тях и намерих в Кауфланд. Но. Само 6 броя… а на моето семейство 6 броя са ни крайно недостатъчни. Мхм… и затова реших да изчакам.

През това време реших да потърся подходяща лесна и вкусно изглеждаща рецепта за тарталети.

Най-подходяща, и не само заради първи опит, а защото изглеждаше чудесно, се оказа рецептата на Йоана , която промених доста по мой вкус и предпочитание, но въпреки това изначално нейната рецепта лежи в основата.

Всеки път, когато ходим до Кауфланд си проверявам за заветните форми, но уви… Нищо, казах си, ще си взема голяма форма за тарта. И вместо малки тарталети, ще направя една голяма тарта. Ми да, че и формата по-евтино ми излезе…

Още щом се прибрах започнах нетърпеливо да приготвям този невероятен десерт.

Страшно вкусно!

Продукти: за тестото – 300 гр. брашно; 1/2 ч. л. сол; 2 с. л. захар; 220 гр. студено масло; 8 с. л. ледена вода; за крема – 4 жълтъка; 50 гр. захар; 1 и 1/2 крема Оле с вкус на ванилия на д-р Йоткер; 600 мл. прясно мляко; няколко капки ванилова есенция (може и без нея); за топинга – 3-4 средно големи добре узрели праскови (нектарини е по-подходящо); 3-4 с. л. мед; 1 с. л. лимонов сок;

* Формата ми за тарта е с диаметър 30 см. и тези продукти са съобразени с нея!

Начин на приготвяне: *Тестото* В дълбок съд смесете брашното, солта и захарта. Нарежете маслото на кубчета и го прибавете, като разбърквате енергично с пръсти, докато започне да става като едри трохи. Прибавете постепенно водата и бързо омесете тесто. Приберете го в найлонов плик и оставете в хладилника за 30 минути.

Загрейте фурната на 200 градуса.

Разточете или разстелете тестото върху набрашнена повърхност, като гледате да спазвате размера на формата си за тарта.

Поставете тестото във формата и го притиснете добре по цялата и повърхност (вкл. и стените).

Набодете отгоре с вилица.

Поставете хартия за печене върху тестото, като с нея спазвате формата.

Накрая сложете бял фасул, за да тежи и не се надуе долната част на тартата.

Печете 10-15 мин. и махнете хартията и фасула. Оставете да се запече още 10 – 12 мин. , докато покафенее леко.

Извадете от фурната и оставете да изстине.

*Млякото* Загрейте млякото в дълбок съд, докато почти заври. Разбийте жълтъците и захарта, докато побелеят. Добавете 1 и 1/2 крема на д-р Йоткер. Разбийте добре. С непрекъснато бъркане към сместа добавете млякото. Поставете всичко на котлона за 3-4 минути и бъркайте постоянно, докато се сгъсти. Махнете крема от котлона и по желание добавете есенцията от ванилия. Оставете да изстине и покрийте с похлупак.

*Топинга* Измийте, обелете и нарежете прасковите на  тънки полумесеци (около 3 мм). Ако са нектарини не е нужно да ги белите.

Ако прасковите са твърди ги поставете за максимум 1 мин. в микровълнова печка. Посипете ги с мед и лимоновия сок.

Когато всичко е изстинало, добавете и разстелете по цялата повърхност на тартата – крема. Наредете прасковите.

Изстудете в хладилник, ако ви се чака :)

Вкусни, лесни, ароматни, невероятни картофи. Приготвих ги преди малко и побързах да ги споделя.

Продукти: 14-15 картофа (около 1200 гр.); 200 гр. кашкавал; 1 опаковка крем супа от гъби на прах; 4-5 с. л. олио; малко чубрица;

Начин на приготвяне: Обелете, измийте и нарежете картофите на шайби.

Наредете ги в намаслена тавичка и добавете 150 мл. вода. Поръсете с чубрицата.

Запечете на 250 градуса, докато омекнат.

Разтворете супата на прах в 400 мл. вода и разбъркайте.

Прибавете я към картофите. Настържете кашкавала и запечете до златисто.

Насладете се на вкуса  на това ястие с чаша вино.

Дойде и първият Рожден Ден на малкото ми момче.

Измина една година откакто го очаквахме с нетърпение да се роди. Колко малък беше… а сега е така пораснал.

За 1 -та му годинка го заведохме на море. На Созопол. Точно на 28.08.09 г.

Вероятно няма да си спомня съзнателно нищо, но се отрази страхотно както на него така и на нас. Много порасна с това моренце :)

Страхува се от водата, защото морето е шумно и огромно вероятно. Но го беше страх и първите пъти на душа, а бързичко свикна.

Казва на морето „Мъне“ и го сочи. Мъне -то казвало „Бууу“.

Сутрин като се събуди в 7 без нещо, точно по време на изгрева, веднага иска да го гушна. Имахме гледка към морето точно на изток. Сочи към прозореца и казва „Мъне“. Иска да го водя да го гледа.

На „Мъне“-то направи две самостоятелни крачки към баща си. Но за сега не е проходил. Очаква се скоро.

Имаше много деца. Игра на воля. Опълзя целия плаж. Опитвахме да го примамим във водата, за което бях седнала на брега, където вълните заливат пясъка. Идваше към мен, но щом водата заприиждаше, Алек веднага запълзяваше в обратна посока. И така на гоненица си играеше с морето.

Иначе от далеч прави цоп-цоп с ръчичка по водата…

Вирусчета по курортите, колкото искаш… И Алек си хвана едно, но за това друг път.

Алек започна да се обръща към хората. Преди казваше мама, тате, баба и т.н. Сега, когато иска да му обърна внимание директно казва Мамоо, на татко си Татте, и на съответните  Бабоооу или Дедоооу… Научи и думата Бате, но нея я използва и за двата пола :) Може би мисли, че децата са бате :)

Една сутрин му показвам една лопатка за пясък и обяснявам „Това е л-о-п-а-т-к-а“ , а той отвръща „Патка“. Голям смях падна :)

Много си пада по колите, по колелата и по всичките им разновидности, детски или за големи. Казва им „Буу“ и започва да имитира с ръце въртене на кормило. Това последното, защото дядо му Христо го научил в неговата кола на шофьорското място как се шофира и върти волана. Естествено Алек е запален до безкрайност и сега постоянно иска да го прави при всяка възможност и съзерцаване на автомобил :)

Ако намери дупчица или някой малък дефект, където и да е, веднага пръстите му са там… И се почва човъркане. И понеже знае, че не трябва, поглежда ни, посочва мястото, казва „Неее!“ и продължава да го пипа… Сладурко!

12 зъбчета са вече на хоризонта. Още 8! Давай момче!

Изкарахме цели 10 дни на Созопол. После още 4 в Казанлък. Преди морето 1 в Пловдив. Прибрахме се наскоро… голямо обикаляне, 1100 км навъртяхме.

За първи път правя по подобен начин тиквичките, но ще ги направя отново. Станаха невероятни.

Обикновено, всъщност, винаги ги пържа. Обожавам ги пържени. И двамата с мъжа ми. Леко препържени дори, до кафяво.

Сега реших да ги направя различно.

Имах три тиквички и този път трябваше да изневеря на понякога традиционното си мислене в името на добрия успех и вкус.

Рискът си струваше и начинанието беше истински успешно, ароматно и вкусно.

Лекотата на тиквичката, нежната и сладост толкова добре паснаха със сиренето и кашкавала… Божествено вкусно. Алек също много ги хареса и сладко си хапнахме заедно на обяд.

Ето и рецептата.

Продукти: 3 тиквички (по-големи); 3 яйца; 250 гр. сирене; 100-150 гр. кашкавал; 1 зелена чушка; 3 скилидки чесън; копър; чубрица; олио; сол;

Начин на приготвяне: Измийте тиквичките.

Срежете ги на половинки. След това още веднъж – напречно.

Издълбайте ги като лодки, посолете.

Намазнете тавичка, поставете тиквичките с дупките нагоре и запечете в предварително загрята на 220 градуса (целзий) фурна за 15 минути, за да омекнат.

През това време натрошете сиренето и го объркайте с трите яйца.

Нарежете чушката на ситно, добавете и нея.

Нарежете на ситно чесъна, или го пресовайте в преса за чесън (или хаванче, или каквото имате). Добавете и него. Поръсете с копър (количеството е по желание). Същото се отнася и за чубрицата. Разбъркайте сместа.

Настържете кашкавала.

Когато тиквичките са готови ги напълнете със сместа и поръсете всяка поотделно с кашкавала.

Сипете в тавичката чаша вода.

Запечете до златисто-кафяво.

Може да  консумирате с кисело мляко.

Търсих я в интернет, защото отдавна искам да си направя тези вкуснотийки. Първият път, когато ги опитах беше в една шоколадова къща преди години в Лозенец (още е там), където има невероятни шоколадови изкушения и течен шоколад в най-различни вариятни. Зарадвах се, щом намерих рецептата и веднага реших да си ги направя.

Продукти: корите на 2-3 портокала; 2 ч.ч. вода; поне 200 гр. разтопен шоколад по избор, но да е без ядки, или други екстри;

Начин на приготвяне: Измийте портокалите много добре, защото кората е тази, която ще се консумира.

Внимателно отделете корите от плода, така че да запазите цялостта им. Защото след малко ще ги нарежете на дълги ивици с дебелина 0.5 см. приблизително.

Бланширате три пъти. Заливате ги със студена вода в тенджерка. Слагате на котлона. Кипвате и сваляте от котлона. След това пак със студена вода и така три пъти.

Отцеждате и подсушавате.

В тенджера смесвате водата и захарта и бъркате до разтваряне на захарта, за да приготвите захарния сироп, в който ще се варят корите.  Слагате сиропа на котлона и щом започне да бълбука, прибавяте и корите. Разбърквате добре и оставяте да къкри на слаб огън 75 минути. При нужда разбърквате, за да не загорят.

Когато са готови, ги изваждате от сиропа и нареждате една по една без да се залепват по между си и за да изсъхнат.

Оставяте ги така 3-4 часа, докато почти спрат да лепнат. След това ги потапяте (овалвате) в разтопения на водна баня шоколад. Поставяте в подходящ плосък съд. Оставяте шоколада да стегне. Стават невероятно вкусни и охладени.