Тези дни си мисля за морето. Не е особено по сезона, но е вероятно, защото ми липсва. Особено ми липсват празните улици на Созопол рано сутрин. Ароматът на море, бриза, шума на водата… птиците, лятото, слънцето, цялата зеленина, синьото небе и атмосферата… ех… цялата тази атмосфера.
Това беше преди 10 години. Сега е бълвоч от хора… трудно се наслаждавам на морето. Ще ми се отново да е, както преди. Е, минало-бешело, както казва една приятелка :)
Сега. Сега остава да намерим някоя все още непокътнато местенце. Останаха ли все още такива…? Или да ходя на море през зимата… тогава със сигурност няма да има никого :) Добре е, че винаги има варианти. :)
Колко приятно и топло ми стана да разгледам снимките от море 2010 :) Надеждата е ей там в лъчите на слънцето галещи света :)
Ето няколко снимчици от миналогодишното ни море на Марина Кейп. Не беше особено подходящо времето, но пък беше хубаво. За втората част благодаря и на Мари :* :))))
Там на втория кадър гледам един кит сниман в заден план… :о)
Нани, зарази ме с тези морски мисли…Много романтика има в тези снимки.
А, кит, направо акула :Р
Любче, в това студено мрачно време мислите ми все към позитивните слънчеви дни се стремят :)
Добре, че днес поизгря малко слънце и при нас :)
Да се позаредим с хормона на щастието :)
6te vi pratya malko morski ,yanuarski snimki….
Прати… :)
титан, коси, ТИ-ТАН!
„а стигнало морето до детето, а съм го изпил!“
и аз така, нана.
4акак го това море и лято от септември още.
Дааа, и аз и аз :) още откакто си тръгнахме и си мечтая за следващото :)